Трите каи в Източна Стара планина - приключение за авантюристи

Между областите Бургас и Варна има прекрасен маршрут за любителите планинари. Преходът не много сложен, а по пътя се разкриват неописуеми гледки. Става въпрос за изкачване на скалистите върхове Трите каи в Източна Стара планина.

Източният дял на Стара планина е с най-малка надморска височина, но предлага не малко на брой изключителни гледки и уютни хижи. Има дължина 155 км и се простира от прохода Вратник до нос Емине. Средната надморска височина е 385 м. Най-високият връх в този дял е връх Българка – висок 1181 м, а оттам Балканът постепенно потъва в морето при друго любимо място на пътешествениците – плажът Иракли.

От руенското село Билка тръгва пешеходният маршрут. До него можете да достигнете и с влак като спрете на жп гарата в съседното (само 1 км) село Трънак. Нарича се Трите каи, в превод Трите скали. Маршрутът е кръгов и минава последователно през Уч (Малка) кая 377 м, Орта (Средна) кая – 465 м и Коджа (Голяма) кая – 568 м. Всеки един от върховете може да бъде изкачен или заобиколен в зависимост от времето и подготовката, която имате. Дължината на трасето е над 15 км, а нивото на трудност може да се определи като средно. Времетраене - 4 часа.  Достъпът до върха на първата и третата е лесен, но за втората ще са ви нужни и катерачески умения. От трите върха се откриват прекрасни панорамни гледки към язовир Цонево и възвишенията в източния дял на Стара планина, със сгушените в близост селца Снежа, Струя, Добромир, Соколец, Каравельово, Трънак и Билка.

Преходът започва от площада в центъра на село Билка. Тръгнете по асфалтовия път вдясно от кметството. След около стотина метра трябва да се отклоните по баирчето в дясно осново по асфалтов път, който плавно ще ви потопи в гората. Наклонът в тази първа част на маршрута не е голям, изкачането е плавно и неусетно. Обръщайки се назад, ще видите част от село Билка отгоре и близкото село Трънак в далечината.

Другото интересно нещо по този маршрут са множеството чешми, през които се преминава. През по-голямата част от маршрута има гора, като разбира се основните пътеки са широки и за да се скриете на сянка, ще трябва да се отделите за няколко метра от тях. Самите качвания на трите върха обаче са по открито било и там няма сянка. Най-подходящо за преходи е времето от февруари до май-юни и след това от септември до края на декември (т.е. като се избегнат летните жеги и студените зимни месеци – в района пада много сняг, но и тогава също е много красиво).

Може да ползвате GPS трака на Tripsjournal.com