Райна Кабаиванска: Израснах с Елин Пелин в Бургас, Любомир Пипков ми каза, че таванът за мен тук е нисък

Спомням си моето детство с Елин Пелин, с Илия Бешков в къщи. Писателят ми каза „дърво в саксия не расте“, а Любомир Пипков добави „за теб таванът тук е нисък“. Това каза в интервю за „Тази сутрин“ по бТВ Райна Кабаиванска. Оперната прима, която обожава родния си Бургас, сподели от малкия екран, че не обича спомените и никога не се връща в миналото. 

„Нямам архив, нямам спомени, нямам дневник. Не съм певец по правилата в това отношение, защото все още чувствам енергия и вървя напред. Вълнувам се за следващия ден, а не за миналия“, заяви дамата, която е почетен гражданин на Бургас.

„Майка ми ме научи на дисциплина. Тя ми биеше шамари до 17-годишна възраст за непослушание, докато една нейна приятелка й каза, че е неприлично вече“, добави певицата.

Тя разказа как след завършването на консерваторията дебютирала на софийска сцена и се срещнала скоро след това с министър Вълко Червенков.

„Тогава откриха гласа и таланта ми. Решиха да ми дадат стипендия за СССР. Отидох при Червенков и го помолих да е за Италия. Той ме гледаше малко подозрително и ме пита защо там. Обясних му, че Италия все пак е люлката на операта и той каза „добре, заминавай“. След няколко дни се оказах на софийската гара с два грамадна куфара. Единият беше пълен с дрехи, а вторият – с кашкавал, сирене, консерви. Отивах много добре подготвена“, добави Кабаиванска. 

„На първия конкурс през 1959 г. имах българска рокличка от китайска коприна. Тогава беше и конкурсът за миланската  „Ла Скала“ и ме взеха. Отидох трепереща на другия ден в школата и си сложих палтото, ушито в България. Портиерът започна да ме гледа лошо. Маестрото също беше ужасен и ми каза „Веднага навън!“. Още не знаех, че лилавият цвят е лошият. Там не се ходело с такива дрехи“, разказва оперната прима. 

„Никога не съм имала чувството, че съм нещо велико. Имам много реалистичен усет за живота“, сподели тя.

На последното й представление имало 20-хилядна публика и едва тогава Райна имала усещането не за слава, а за това, че може би е направила нещо. Усетих, че съм им дала емоция, обясни тя.

„Винаги съм водила два живота и това не е лесно. Единият е на сцената, а другият – в семейството. Може би това ме е спасило. Не е лесно да уравновесиш двата. Единият не бива да влиза в другия. Никога не съм казала на дъщеря ми, връщайки се от операта, „какъв триумф имах тази вечер“, защото детето не биваше да бъде замесвано в моите успехи. Въпреки всичко то не е простило на майка си, че се е изявявала по сцени“, сподели Кабаиванска.
 
Тя разказа и как е помогнала на Пласидо Доминго за голямата сцена. „Бях в Сантяго де Чили. Пеех в една опера и отидох да го чуя. Видях едно младо момче, хубаво, с черни коси, малко циганска красота ... и му казах, че е чудесен. Като се върнах в Италия, казах на директора „Вземете този човек!“. Може би аз го доведох в страната“, разказва оперната звезда. 

„Този век, в който живеем, не е на изкуството, а на технологиите. Младите, като напипат един телефон, и в него е вниманието“, добави тя.

„Аз съм българче! Нека помогнем за самочувствието на нашия народ. Можем много да направим, защото имаме инициатива и интелигентност“, каза още най-обичаната в Италия бургазлийка.