МОН отпуска допълнителни средства за професионалното образование до 2022 г.

Министерството на образованието и науката предвижда да отпусне допълнителни 1,6 млн. лева за стипендии на учениците от професионалните училища, които се обучават в дуална форма и защитени специалности.

Това се предвижда в актуализираната стратегия за развитие на професионалното образование за периода 2019 – 2021 г., пише investor.bg

Документът е публикуван за обществено обсъждане в портала за обществени консултации. Становища могат да се пращат до 18 октомври.

Около 90 млн. лева ще струват различните мерки и дейности за осигуряване на съвременна образователна среда в професионалните училища, включително ремонти, обновяване на материално-техническата база, учебното съдържание и разработването и адаптирането на учебни помагала, става ясно още от стратегическия документ.

В рамките на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. е заложено увеличение на средствата за стандарти за финансиране с 360 млн. лева. С част от парите ще се разшири обхватът на включените в дуално обучение ученици.

Предвидени са и малко над 43 млн. лева за осигуряване на транспорт, като в тази сума се включва и ремонтът на автобуси.

Допълнителни малко над 25 млн. лева ще бъдат отпуснати за финансиране на занимания по интереси на ученици с цел да се развиват ключовите компетентности и да се подкрепи кариерното ориентиране на децата от профедионалните училища.

Актуализираната секторна политика за професионално образование и обучение ще се развива и чрез средства по оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. (директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за дуалната система за обучение“ с общ бюджет в размер на 24 500 000 лв.), оперативната програма „Региони в растеж“ 2014-2020, Програмата на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм +”, както и със средства на институциите и организациите, планирани от тях за изпълнението на съответните мерки и дейности, пояснява министърът на образованието Красимир Вълчев в мотивите към проекта.

Около половината от учащите в средната образователна степен в България са обхванати от в професионално образование. През 2017 г. заетостта на завършилите професионално образование сред 20-34-годишните е над средноевропейската (ЕС-79,5 %, в България – 83%), а 39,0% от завършилите професионално обучение на възраст 18-24 години в България продължават своето образование или обучение (срещу 32,8% в ЕС).

Специалистите с професионална квалификация у нас работят в сравнително високоплатени и високопродуктивни сектори на икономиката. Разликата в заплащането в някои сектори достига до 50% от средното равнище за България.

Увеличава се и броят на учениците, обхванати от дуално обучение, като от малко над 350 души през учебната 2016/2017 г. през тази учебна година те са вече почти 3900.

Проблемите в системата на професионалното образование, обаче, са много и сериозни. Делът на участие в учене през целия живот е изключително нисък – малко над 2%. Висок е делът на преждевременно напусналите системата на образованието – почти 13% за 2017 г. Сравнително голям процент учащи на годишна база завършват средно образование в професионални училища без професионална квалификация и по този начин в голямата си част са "изгубени" като квалифицирани средни "специалисти" на пазара на труда.

Все още съотношението на броя ученици, обучавани в STEM и технически, и ИТ специалности, както и други профили и специалности, е нарушено, т.е. има несъответствие с търсенето на пазара на труда.

Отчита се засилен интерес към професионално обучение за учащите от възрастовата категория 16+ в ниските квалификационни нива и слаб интерес за обучение в най-високите квалификационни степени.

Повече от половината от 15-годишните в професионалните училища (53,2% срещу 28,6% в профилираните средни училища) са функционално неграмотни и не успяват да подобрят показателите си по математика и природни науки, според данни от PISA. Около 20-те процента от учениците, показващи добри резултати, предимно в професионалните направления „Стопанско управление и администрация“ и „Архитектура и строителство“, се насочват към висше образование и се реализират на пазара на труда по-късно и не винаги в същата икономическа сфера. Т.е. към професионалните училища се насочват най-слабите и най-неамбициозните ученици.

Все още е бавен и процесът по актуализирането на учебното съдържание с участие на бизнеса, признава се в стратегията.