Пътят на ясния месец – 11-километрово приключение в сърцето на мистичната Странджа

Ясен месец веч изгрява над зелената гора, в цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.

Тези гръмки слова са началото на химна на Странджа планина „Ясен месец веч изгрява“ – песен, която възпява подвига на малка чета, водила жестоки битки с турската армия. Историята го помни под името „Сърмашишката афера“, състояла се на 2 април 1903 г. край село Бръшлян.

Именно от село Бръшлян започва маршрутът на екопътека „Пътят на ясния месец“. Дори да разгледате само него, денят ви ще бъде пълноценен, тъй като е едно от малкото оцелели до днес села, обявени за архитектурни паметници. Целта на екопътеката е близкото село Стоилово и ни води до там по стъпките на воеводите, участвали в Илинденско-преображенското въстание. 

Преходът е с дължина 11 км и спокойно може да се вземе за около 3 часа. Пътят е лек, особено през втората част, след пресичането на главния път Малко Търново – Бургас. 

Маркировката е отлична, стига да не се движите в обратна посока – от село Стоилово. Също така е доста нетрадиционна. Официална туристическа маркировка с две бели линии и цветна по средата (в случая синя) почти няма, а през цялото време пътя ни сочат малки табелки с рисунка и надпис „Пътят на ясния месец“. Вода има само в началото, така че може да се запасите предварително. Но поне през почти цялото време пътеката е през гори, така че жаркото слънце се избягва.

В южната част на село Бръшлян ще видите указателната табела за начало на екопътеката. Маршрутът започва със слизане през гората, като 10-ина минути трябва да стигнат до до аязмото и параклиса „Св. Пантелеймон“. Край него има изградена чешма и места за отдих.

Оттук се тръгва по дерето на Петелейската река, която не е много пълноводна и спокойно се върви по нейното корито около 100-200 м. След това тръгва ясна пътека, която постепенно набира височина и оставя реката от дясната страна. Още километър и се достига до просторни поляни и започва широк черен път. Той слиза до шосето Малко Търново – Бургас, което трябва да се прекоси. Придържа се наляво и се излиза на чакълест път, по който се върви останалите 8 км до село Стоилово.

През тези 8 км няма особено разнообразие. Единствено при Разклон 3 може да се отклони за малко вдясно от пътеката, където се намира едно доста старо вековно дърво – Благун на над 600 години. По средата на маршрута има няколко пейки с маси за отдих.

Едва към края на прехода се откриват гледки от двете страни. Все по-близо се вижда и Стоилово, което се простира на съседните хълмове. От Стоилово може да се тръгне и до водопада Докузак, който е близо до селото, но се намира от другата страна. До него няма изградена екопътека, но може да се стигне по асфалт.

Целия текст на химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“:

Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…

Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.

О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
 

Източник: Tripsjournal.com