Сорос и консервативния му аналог Кох обединяват сили, искат цензура в интернет

Милиардерът екстремен либерал Джорд Сорос и неоконсервативния му аналог Чарлс Кох обединяват сили, за да наложат цензура в интернет – единственото пространство, където все още такова животно като „свобода на словото“ съществува. Изглежда елита от двете страни на монетата – ляво и дясно – са убедени, че крайният потребител трябва да получава само тази информация, която те сметнат за правилна, пише zerohedge.

Организации, основани от Сорос и Кох, работят заедно от известно време по ключов приоритет на глобалистичните неолиберали и неоконсерватори – цензура на интернет, предава Breitbart News. Същата тази цензура е необходим елемент за тиранията като политическа система, така че е логично тези, които искат да „поробят“ човечеството, да се стремят именно към унищожението на последната крепост на свободното слово – мрежата.

Така например института „Чарлс Кох“ още миналата година е обявил подкрепата си към инициативата „Проект: След Шарлотсвил“ (Шарлотсвил е градът в Нова Зеландия, където въоръжен младеж нахлу и простреля фатално десетки ислямисти в джамия, бел.а.), чиято основна цел е борбата срещу „онлайн екстремизма“.

Спонсори на тази инициатива са: “Комкаст“, фондация „Кресге“ и... Благотворителната фондация на Джорд Сорос.

Същият Институт на Чарл Кох наскоро се обяви в подкрепа на т.нар. „модерация на съдържанието“. На тази тема директорът на Института по свободно изразяване Сара Рюгер похвали Airbnb за това, че е отказала резервация на „крайно десни екстремисти“ и е призовала „онлайн омразата“ да се третира като вирус.

Тук е уместно да се спомене, че преди броени дни от Фейсбук – друга компания, която открито в последните месеци бе обвинена в изкривяване на информацията, която показва в подркрепа на либералната идея – обявиха, че искат да наемат „ветерани журналисти“. Хора с богат опит в редактирането и отсяването на информация с цел да модерират съдържанието в социалната мрежа. Едва ли не да предпазят хората от „фалшиви новини“, „реч на омразата“, „расизъм“ и тем подобни.

Разбира се обаче в стаята има един огромен слон, който никой не забелязва. Какво всъщност е „реч на омразата“ и кой определя дефиницията? Дали е задаване на въпроси към официалната политика, дали е осъждане на авторитарни режими, дали е да застанеш на страната на морала, въпреки че противоречи с линията на властта? Както е „оналйн омраза“ и кой преценя дали вие сте хейтър?