Задава ли се синхронизирана глобална рецесия?

Промените в парадигмата са склонни да се случват бавно и след това всички наведнъж. Това е урокът, който си взех от последните пазарни сътресения. Както писах миналата седмица, изненадата е само, че сътресението не дойде по-рано, посочва Рана Форухар в материал за Financial Times, цитирана от Investor.bg. 

Експертите може би свързват най-лошия спад на индекса Dow Jones за годината с последните инверсии на кривата на доходността в САЩ (исторически предшественик на рецесиите), но основните симптоми за болест в световната икономика са налице отдавна. Въпросът беше кога пазарите ще оставят настрана самодоволството, породено от десетилетието на ниски лихвени проценти и парична експанзия на централните банки, и ще приемат тази нова реалност.

Имайте предвид, че от януари 2018 г. във всяка голяма икономика, с изключение на Индия, се наблюдава влошаване на индексите на мениджърите по доставките. Тези индекси са един от най-добрите водещи индикатори за икономическите условия в производствения сектор, който определя цялостната икономическа дейност. Забавянето в еврозоната е драматично, особено на места като Италия и Германия, където икономиката сега официално се свива.

Както стратегът Луис-Винсънт Гейв от Gavekal посочи в бележка за инвеститорите, „отпечатъците на много виновници могат да бъдат открити“ в проблемите на производствения сектор - от автомобилостроенето, изправено пред структурни предизвикателства, през фиаското на Boeing 737 Max и неговото въздействие върху глобалните вериги за доставки, до липсата на нови големи продукти в технологичния сектор, ниските корпоративни инвестиции, слабия енергиен сектор и икономическото забавяне в Китай. Достатъчно е да настъпи един голям фалит по държавен дълг или каскада от корпоративни банкрути, за да видим пазара в свободно падане

Политиката, разбира се, не помогна. Но отново трябва да се каже, че нито едно от последните събития не беше много изненадващо. Вземете Аржентина, която претърпя 48-процентен пазарен спад в рамките на един ден през миналата седмица, след като на първичните президентски избори перонистката опозиция поведе. Въпросът е защо инвеститорите са толкова шокирани да открият, че страна, която фалира серийно, ще се люшне наляво.

Това повдига други въпроси. Какво може да се случи в Обединеното кралство, ако Джеръми Корбин поеме властта на избори преди или след Brexit без сделка? Какво бъдеще вещае бурната политика в Италия? Какво може да бъде въздействието на победа на Елизабет Уорън или Бърни Сандерс в предварителните президентски избори в САЩ? Както скорошна бележка на 13D Global Strategy and Research посочва, подобни събития „биха се вписали идеално в цикъла на трансформация от натрупването на  богатство към неговото разпределение“, което вярвам, че ще бъде най-голямата икономическа промяна в живота ни.

Защо тази нова реалност отнема толкова време, за да настъпи? Защото прекарахме десетилетия в старата реалност, тази след Бретън Уудс, неолибералната. Безпрепятствената икономическа глобализация и годините на лесна парична политика подкрепиха цените на активите и дадоха превес на капитала пред труда, привидно за неопределено време. Нашите сетива бяха притъпени от трилионите долари, освободени от централните банки, от алгоритмични програми за търговия, които купуват на дъната и по този начин намаляват чувството за дългосрочен политически риск, и от рекордното пасивно инвестиране.

Всичко това се комбинира, за да заглуши сигналите, които сега накрая мигат в червено. Вижте неотдавнашния спад в банковите, транспортните и индустриалните индекси, както и спада при акциите с малка капитализация - исторически показател за проблеми в по-големите компании. В края на цикъла на възстановяване капиталът има тенденция да се струпва в големите компании, а по-малките фирми страдат.

След като пазарите най-накрая свикнат с повишения политически, валутен и кредитен риск, както и с нарастваща вероятност от леви правителства, ясно е, че промените и сътресенията ще дойдат бързо и яростно. Не е чудно, че всички сега се питат: „Какво следва?“

Вярвам, че отговорът е много вероятно да бъде синхронизирана глобална рецесия, придружена от плавен пазарен спад - такъв, при който може да има странни оживления, но общата посока е надолу. Това може да продължи няколко години. В следващите няколко седмици бих очаквала нови понижения в доходността на облигациите, задълбочаване на инверсията на кривата на доходността, по-високи цени на активите убежища, като йената и швейцарския франк, и непрекъснат бичи пазар при златото.

Бих очаквала и по-остър език от Доналд Тръмп. Постоянните атаки на американския президент спрямо Китай и Федералния резерв ще идват след всеки спад на пазара. Вероятно ще има повече опити от Тръмп да обърка опозицията, като например решението да забави новите мита върху китайски стоки до декември, така че потребителите да не бъдат засегнати по време на Коледния пазар. (Нищо от това не прави истинската търговска сделка по-вероятна.)

Междувременно американските потребители вече страдат и това може да има големи последици за кампанията на Тръмп за преизбиране през 2020 г. Инерцията в растежа на заетостта в щати като Мичиган, Охайо и Пенсилвания, където силите са изравнени, се забавя.

Един неотдавнашен доклад на либералния анкетист Стан Грийнбърг показа, че една трета от белите жени от работническата класа в някои консервативни райони започват да се обръщат срещу президента, раздразнени от честите му похвали за процъфтяващата икономика на САЩ. „Може би в Ню Йорк, но не и тук”, казва една жена от Уисконсин.

За Тръмп, и за американската общественост като цяло, лятото на страха може да се превърне в зима на политическото недоволство.