Какво е изящно графити изкуство и защо изложбата на Насимо е сензация за Бургас

Скромната галерия „ART Garyeli” в самия център на Бургас, край бул. „Богориди“, бе изцяло потопена в атмосферата на изящното-графити изкуство на Насимо, който лично присъстваше на откриването, въпреки че е известен с това, че страни от камерите и публичното пространство.

Наш репортер направи кратко блиц интервю с известния творец.

Той е Станислав Трифонов – бивш скейтър, бивш графити артист от Търговище, който проявява интерес към рисуването от ранна възраст. Израствайки в преломните години на прехода през 90-те той е грабнат напълно от тъкмо навлизащите в излизащата от соца България графити течения.Въпреки че е претърпяло сериозна промяна, в изкуството му все още могат да се разпознаят елементите на стрийт културата – таговете; почти нечетивните шрифтове със спрей, чиято цел е да маркират територия и да са разпознаваеми като пиктограми и логограми; пъстрите и ярки цветове, както и рисуването на керъктъри (characters – герои, бел.а.)

Срещаме се с Насимо пред галерията в центъра на Бургас. 

-Г-н Трифонов, защо животът е учение, защо е училище?
-На първо място да уточним как стигнах до идеята за тази изложба. Тя дойде малко след като направих друга изложба в София – There is Light. След всички перипети и трудности, през които минахме там и всички уроци, които вземахме през цялото време, започнах да се замислям, че целият живот и всичко в света... целият свят е направен като едно училище с идеята всеки да научи по нещо. Така ми дойде идеята за Life is a Study. Всичко започна от темата и концепцията. Така лека полека започнах да търся малко повече академичното в работата си, защото някак усещах, че то ми липсва. През цялото време ходех на уроци по рисуване, виках в ателието си модели, които да рисувам и на практика започнах наново да уча да рисувам. Започнах от човешката анатомия, върнах се във Велико Търново и се записах на уроци при различни учители.

-Колко време ви трябваше за подготвянето на картините, които представихте в Бургас?
-Те са резултат от цялото това преживяване, което описах. Това, което виждате тук е резултат на 3-годишен труд. Разбира се, те не са рисувани през цялото това време, напротив – те са правени предимно в свободното ми време, когато не съм учел. Най-вече в зимните месеци.

-Откриването на изложбата съвпада с представянето на вашата книга. Свързани ли са тези две неща?
-Разбира се. Докато работех по изложбата аз правех много скици и натрупах огромно количество материал, който прецених, че ще е интересно да покажа на публиката. Да видят нещо от кухнята, както се казва. Нещо, което в повечето случаи е скрито от окото на обикновения наблюдател. За мен лично скицата е една от най-важните, ако не и най-важната част от едно произведение на изкуството. Тя е като душата, която кара тялото да се движи. При скиците е точно така – те са душата на творбата.

-Кое е повлияло най-много на творческия ви стил през годините? Може ли да се определи той с някаква дефиниция, някаква рамка?
-Аз не обичам да си слагам рамка, етикети или имена. Това, което аз рисувам, е смесица между графити изкуството и изящното изкуство. Затова аз сам съм си сложил един етикет, в който обаче невинаги попадат моите творби. Нарекъл съм го “fine graph art” (изящно графити изкуство, бел.а.)

-Има ли централна творба в изложбата в Бургас?
-Може би тази, която се използваше за рекламата на популярна марка бири. Тя е сложена на витрината, но не мога да кажа, че има някаква специална творба, върху която да акцентирам вниманието на хората. Всичките картини са различни, рисувани са, когато съм бил в различни състояния и различни периди. Не всички са отпреди 3 години, има такива, които са от 2008-2009 г.

-Смятате ли, че в България хората се интересуват от изкуството?
-По мои наблюдения – определено. Особено в София имаше небивал интерес при последната изложба, когато буквално запушихме Петте кьошета за 4-5 часа. Само за откриването дойдоха може би 4-5 хил. души. За мен това е показателно, че хората се интересуват. Естествено в столицата много повече, отколкото в по-малките градове, но този интерес е там.

-Какво бихте казали на някой, който тепърва започва да рисува?
-Да не спира да търси себе си и да си поставя нови и нови задачи и цели.