Как живеят робите от България в Южна Италия

На 6 август миналата година 14 мигранти – земеделски работници във Фоджа, Южна Италия, се прибирали от 12-часова смяна за бране на домати в 40-градусова жега. Микробусът, който ги вози, бил регистриран в България, а шофьорът му няма нито книжка, нито застраховка, пише в обширен материал в. „Гардиън“, цитиран от fakti.bg. Седалките вътре са дървени, а превозното средство е толкова претъпкано, че пасажерите дори не могат да гледат навън. Микробусът шофирал бързо, когато се блъснал челно в камион, натоварен с домати.

След катастрофата една трета от микробуса била смачкана – 12 от 14-те работници. Само два дни по-рано, също във Фоджа, четирима работници загиват в сходен инцидент – 16 мъртви за 48 часа. В италианския Юг, животът на чуждестранните земеделски работници е толкова евтин, че много неправителствени организации описват техните условия като модерна форма на робство. Те живеят в изолирани провинциални съборетини, а много от тях нямат дори регистрация в Италия. Отчаяни за работа, тези хора са готови да приемат всичко.

Дори надниците да са далеч по-ниски, а часовата ставка да е по-висока от обичайното, съобщи БНР. Въпреки че много от тези работници са източноевропейци, мнозинството по италианските полета е от Африка – Гамбия, Гана, Нигерия, Судан, Сомалия. Най-големите центрове за прием на мигранти са предимно на юг – в Сицилия и Калабрия, където мафията упражнява най-голям контрол и където земеделието се нуждае от непрестанна доставка на работна ръка. Тази доставка се организира от престъпни банди: агенти, които наемат сезонни работници и които са натоварени да ги товарят максимално с работа на най-ниска заплата.