Ето ги подивелите цигани, смазали от бой мъж в селски магазин
"От началото на годината в село Горно Черковище имаме два подадени сигнала за хулигански прояви, установени са извършителите, в двата случая те са за лица под 18 години", това разкри Христо Петров, шеф на полицията в Казанлък. Той добави, че циганите, извършили брутален побой над мъж в магазин, са арестувани, съобщава bTV. "И двамата са криминално проявени, осъждани, единият за подобна проява", коментира той. Пострадалият от мелето в магазина Галин Черакчиев твърди, че няма да подаде жалба в полицията, но ще търси правата си.
Той още си спомня с ужас случилото се. "Влязох в магазина, наредих се на опашката, чакам си реда, влиза зад мен човек, почна да показва някаква капачка за промоция, продавачката обясни, че при нея не може да получи тази награда, опитах се да му кажа - отиваш и си я взимаш в Казанлък, в следващия момент с обръщането назад получавам една глава, удар с глава, текна ми кръв от носа, издърпах се назад, помня, че поисках салфетка, не съм продължил с някаква агресия. Оттам нататък не помня нищо. Никога не съм имал вземане даване с нападателите, виждал съм ги само, че минават покрай нас. Не съм ги провокирал с нищо. Имаше и хора в магазина, нека и те да кажат, не помня колко са ме били, какво е било. Със счупен нос съм, с насядания и хематоми." Галин разкрива и защо няма намерение да се жалва в полицията: "Не подадох жалба, защото не исках да се занимавам. Като видях, че съм жив, друго..." От регионалния сайт presstv.bg публикуваха и снимки на побойниците. Обвинения за побоя в магазин в Казанлъшко се очаква да повдигне днес прокуратурата. Вероятно производството срещу двамата извършители ще бъде за хулиганство.
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.