Обвиненият за Чернобил руски инженер: Реакторът щеше да гръмне и без теста
Анатолий Дятлов беше заместник главен инженер в атомната електроцентрала в Чернобил и шеф в контролната зала, когато на 26 април 1986 г. настъпи катастрофална експлозия.
В последното си интервю през 1994 г. Дятлов разказа как съдбоносната нощ протекла в завода. Според него тестът, извършен малко преди експлозията, няма нищо общо с най-голямата ядрена катастрофа в историята. Според него процедурата за изпитване е била планирана в детайли, въпреки че са извършени подобни тестове, които са се провалили. Дятлов твърди, наред с други неща, че катастрофата би могла да се случи и при други обстоятелства.
Около 22 часа вечерта ми се обадиха и ми казаха, че е одобрено да се направи теста, затова пристигнах в Чернобил. Там пристигнах около 23 часа. Говорих с ръководителя на предишната смяна, както и със Саша Акимов, ръководител на нощната смяна. Всичко беше ясно за двама ни. Това беше тип експеримент, който трябваше да се направи. Но този тест няма нищо общо с катастрофата. Това е просто свързано с несправедливото разследване на инцидента, а всичко това се дължи на незадоволителните компоненти на самия реактор, нещо, което тогава не е било известно ", твърди Дятлов в последното си интервю.
"Това би могло да се случи при други процедури, но стана по време на този инцидент. Процедурата е написана, много пъти е обсъждана и е контролирана от експерти, "твърди той. Той припомня, че след като реакторът е прегрял, Акимов натиснал бутона "AZ-5", който имал за цел да спре работата на реактора, но след няколко секунди се случила силна експлозия. Сградата се разтресе, парчета от тавана започнаха да падат. Алармените лампи се запалиха, токът спря за кратко и се върна. Всички експерти сега са съгласни, че реакторът експлодирал заради този бутон, който трябваше да го спре. Това е невероятно, но вярно, "твърди Дятлов, който през 1987 г. бе осъден на 10 години принудителен труд.
Според експерти, въпреки че Дятлов е направил поредица от пропуски по време на теста, като по този начин прегрял реактор 4 до критично ниво, основният проблем е в проектирането на самия реактор, проектиран от тогавашните най-добри съветски учени. А именно, всички тези атомни електроцентрали са изградени от по-евтини материали, така че контролните пръти, предназначени за контрол и спиране на реактора, са направени от по-евтин материал - графит. Именно графитът е действал като детонатор в момента на натискане на бутона "AZ-5", така че настъпила масивна експлозия, която е довела до изпускането на смъртоносно количество радиация в атмосферата, заради което стотици хиляди жители на СССР загубиха живота си от болести, свързани с радиацията.