Правнук на Сава Катрафилов издаде летописна книга за Ботевия четник
Книга за славния Ботев четник Сава Катрафилов, който загива с развято знаме в ръка и оставя костите си в местността Милин камък край Враца, издаде неговият правнук Георги Катрафилов. Тя се появи на книжния пазар дни преди Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Името й „Непокорният“ най-точно определя характера на поп Сава Катрафилов, който казва “И сто живота да имах, бих ги дал за нея – свободата“.
Пред паметника му Морската градина на Бургас всяка година се събират негови роднини и патриоти, за да почетат героя, за когото Левски казва, че без него не може, а Ботев признава, че му е бил дясната ръка.
Тази година се навършват 143 години от гибелта на Христо Ботев и Сава Катрафилов. Средствата от продажбата на „Непокорният“ ще спомогнат за построяването на паметна плоча на загиналите 22 Ботеви четници, погребани в с. Мраморен, Врачанско, каза авторът на книгата Георги Катрафилов.
Наскоро той сподели пред репортер на Флагман.БГ, че три години е издирвал информация в Централния държавен архив, в Университетската библиотека в София, в Богословския институт и в Централната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Разполага и с девет ръчно написани писма от Сава Катрафилов. Едното от тях е до Панайот Хитов, в което се отчита за парите, които са му дадени по направление. Има и седем писания от близки приятели на свещеника, учител и революционер, който заклел Ботевата чета, а след превземането на парахода “Радецки”, лично е въртял руля до Козлодуй.
Сава Катрафилов е роден в през 1836 г. в град Елена. Възпитаник е на първото класно училище в България - Еленската Даскалоливница. Наречена е от него „моята академия“. Там са учели Петко Рачев Славейков, Добри Войников, Стоян Михайловски и много други известни българи. Имал е контакти с революционни дейци в Сърбия, Румъния, Русия“, разказва Георги Катрафилов. Където е отивал, поп Сава все е създавал конфликтни ситуации, защото не е бил съгласен с тогавашните разбирания на тази заспала част от народа ни, добавя правнукът му.
„За поп Сава Катрафилов има доста спомени от негови съвременници и съратници. Всичко писано за него е в публикации, в очерци и книги от писатели, краеведи, историци и по повод годишнини, свързани с освободителната борба срещу турското робство в България. Въпреки това за поп Сава Катрафилов се знае малко. Личността му винаги се свързва с подвига на Христо Ботев и неговата чета, със слизането й на Козлодуйския бряг, с краткия път на четниците до тяхната гибел във Врачанския балкан“, пише неговият правнук в предговора на книгата. Затова навярно е поставил и подзаглавието „Хроника за живота и делото на поп Сава Катрафилов“.
След като учил право за една година в Одеса и завършил духовна семинария в Белград, Сава Катрафилов е работил като учител и в Бургас през есента на 1873 г., но отделя повече време за революционна дейност, обикаляйки странджанските села и заради това училищното настоятелство го принуждава да напусне преди завършване на учебната година.
Поп Сава Катрафилов е бил и сред най-активните възрожденци в борбата за българска църковна независимост.
„Тогава Бургас е бил малко рибарско селище, което впоследствие, заради удобното си местоположение в залива, се развива като голям търговски и пристанищен град. И тук, както навсякъде по това време в България, битката за църковна независимост завършва с победа за българите. През 1868 г. Димитър Бракалов, Яни Русалиев, Сава Х. Дечев и други образуват първата българска община в гр. Бургас. А през 1869 г. градът се сдобива и със собствена църква“, пише в „Непокорният“ Георги Катрафилов.
Поп Сава е имал стълкновения с духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Преди да бъде издаден султанският указ за признаване легитимността на Българската екзархия, поп Сава се е изказал по еретичен начин за отделяне от гръцката патриаршия и новият екзарх го завел в Цариград, където е трябвало да се повдигне този въпрос.
„В спомени на съвременниците на Катрафилов се казва, че през град Бургас са преминали и известните ни революционери: Васил Левски е обикалял Бургаския и Странджанския край, чието дело продължава и Сава Катрафилов. Като нелегален през 1872-1873 г. на път за Лозенград през Бургас минава и прославеният български войвода Панайот Хитов. Предполага се, че във връзка с подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., на път за Одеса за Цариград с параход, е минал и Христо Ботев през Бургас, тъй като градът е бил задължително пристанище, в което корабите попълвали запасите си с въглища и вода“, пише в книгата си Георги Катрафилов“, цитирайки статия от бившия всекидневник „Бургас днес“.
В „Непокорният“ правнукът на славния будител и революционер разказва за повечето от селищата, където поп Сава е бил учител, за устройството и организацията на Ботевата чета, за качването и завземането на кораба „Радецки“, за боя на Милин камък и кончината на Сава Катрафилов, за разочарованието и за признателността. Книгата е илюстрирана със снимки и с архивни документи. Авторът разказва как Ботевите четници, въоръжени с изхвърлени от употреба белгийски пушки, застават срещу модерно въоръжената турска армия, озверял башибозук и приели исляма българи, заради своята неутолима жажда за свобода.
Поклон пред героите на свободна България!