Статуквото се възпроизведе, но отдолу гневът си клокочи - безумно ниската активност е вот за промяна

Евроизборите минаха и наглед статуквото се бетонира. Дали обаче това наистина е така? Потърсихме за коментар социолога Живко Георгиев.

- Г-н Георгиев, какъв е за Вас големият извод от преминалите евроизбори?

- Безумно ниската активност (дори да я сравним с безкрайно шарената Европа, където активността беше с 20-30% по-висока от нашата) показва, че нашият политически модел е изчерпал способността си да печели доверие на хората. Това е своеобразен вот за промяна. Естествено трябва някой да го разчете или да се намери друг начин да се търси тази промяна отдолу.

- Т.е. не сте съгласен с тезата, че статуквото се е бетонирало? Или едното не изключва другото?

- Не, не се е бетонирало в големия смисъл на думата. Да, то беше възпроизведено, но отдолу си клокочи гневът и омерзението. Така че при всеки удобен повод, когато намери начин да се отпуши, това статукво ще бъде променено. Няма бъдеще в него.

- Как може да се отпуши това напрежение?

- Има различни варианти. Може да се отпуши при, недай Боже, влошаване на икономическата ситуация. Това беше и шанс на статуквото – че общо взето икономическата конюнктура е сравнително добра. Не че сме „цъфнали“, но не сме и светът не е в икономическа, финансова или друга криза. Другият вариант е, ако се появят нови политически субекти. Очевидно 70% от българите не са представени в множеството политически продукти, които се явиха на евроизборите. Друга възможност е, ако алтернативите на партията на властта, които ги има, намерят по-верен път, променят себе си и придобият свойството да предлагат достатъчно, не просто убедителна, но и излъчваща сила алтернатива.

- Виждате ли добри перспективи пред „Демократична България“, която сега прескочи бариерата?

- Нейният успех е демонстрация на наказателен вот, и то десен наказателен вот, срещу политическия модел. Макар че той има по-голям потенциал. Сега малко се разсея и го откриваме в разпилени потенциални гласове за „Демократична България“ - имам предвид Иванчева и т.н - не са много, но са достатъчно. И най-важното – появява се някаква, засега, доста убедителна конфигурация. Намерили са сравнително успешна формула за коалиране. Предишните варианти не бяха особено убедителни. Във всеки случай в София имат много добри резултати. Това е традиционна тяхна база, но има потенциал. Има го особено сред „морето“ от негласуващи представители на градската средна класа.

- Днес Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на БСП, но иска да бъде преизбрана и пак ще се кандидатира. Според Вас нужен ли е нов лидер на БСП?

- Не, според мен не е това проблемът на БСП. Но там трябва да продължи реформирането, което започна, но не беше довършено - то спря в някакъв момент... Ако въпросът е, дали виждам сред най-заявилите се конкуренти – там не виждам. Може би друг вариант е, Корнелия Нинова, която показа качества, да си извлече поуки и да смени нещо в стила си на работа вътре в партията. Но там никога не е бил основният проблем лидерският. Т.е. бил е, но за кратки периоди. Други са проблемите.

- Виждате ли политически потенциал при Слави Трифонов?

- Потенциал за нови проекти има, в това число е и Слави, но зависи как ще бъде форматиран този проект. Само фигурата на Слави Трифонов не е достатъчна, за да привидя параметрите на този евентуален проект. Къде ще се позиционира, какви ще са неговите каузи, какви ще са лицата, които ще персонифицират този политически продукт – засега е много, много, много мъгляво като перспектива. Има, разбира се (потенциал). Но ако няма смислен комплекс от идеи, политики, каузи, няма да е устойчив и печеливш проект. В най-добрия случай може да се повтори нещо от типа на проекта „Воля“, преди това „Бареков“... Имало е такива. Не очаквам някакво чудо, но нека да го видя. То е малко неродено. За проекта на Слави Трифонов сигурно вече от десет години все някой ме пита. Много време мина, а него го няма.