Документален филм за 100-годишнината от Ньойския договор търси истината за попилените възможности на България

Едночасовата лента разказва за събитията около подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. и на Парижкия мирен договор от 1947 г.

Ключови думи: ньойски мирен договор, документален филм, история, новини

Едно от вълнуващите събития в програмата на Фестивала за ново европейско кино „Златната липа“ 2019 ще бъде премиерната за Стара Загора прожекция на документалния филм „Сага за попилените възможности“ на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов по сценарий на проф.Иван Илчев. Едночасовата лента разказва за събитията около подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. и на Парижкия мирен договор от 1947 г. Филмът е емоционално кинематографично есе за историческата съдба на България през последните 100 години. Поводът за създаването му е 100-годишнината от подписването на Ньойския договор, който стои в сюжетния център на лентата.

Прожекцията на „Сага за попилените възможности“ ще се състои на 2 юни от 18 часа в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Входът е свободен.

Ето какво казват за него самите автори:

„Измина почти век от подписването на договора в Ньой край Париж. И всяка година от този век българите правят протестни демонстрации, размахват знамена, палят факли, изричат пламенни тиради срещу своекористието на Великите сили, срещу егоистичната алчност на нашите съседи. Изминаха и 70 години от Парижкия мирен договор.

С този филм искаме да погледнем по-обективно на тези събития от новата ни история, които в немалка степен предопределят нелеката и не особено щастлива съдба на България през 20-и век. През погледа на една въобразена личност, която е свидетел на подписването и на Ньойския мирен договор, и на Парижкия мирен договор от 1947 г. Всъщност, рядко си даваме сметка колко е кратка най-новата история на България, та е било напълно възможно човек, роден към края на 19-и век да участва във войните, които родината ни води от 1912 до 1918 г., да бъде млад дипломат, който присъства на събитията в Ньой и като зрял мъж да вземе участие в Парижката мирна конференция. С образа на разказвача на филмовото повествование искахме да обединим тези две събития, защото и двете са резултат на стремежа на българите към национално обединение, на пораженията в две войни и на късогледството на българския политически елит, допуснал фаталната грешка да се присъедини към губещата страна - и през 1915 г., и през 1941 г. Искахме да престанем да обвиняваме само другите, а да се взрем в грешките, които ние самите сме направили.

И двете събития имат тежки последствия за България.

С Ньойския мирен договор е прекъснат прогреса на България, който е виден в годините след Освобождението. Българските земи се разпарчетосват допълнително, България губи крайбрежието на Егейско море, което в немалка степен предопределя новото й обвързване с Германия две десетилетия по-късно. Договорът издига високи стени между България и нейните съседи, които си остават чак до падането на стената през 1989 г. Десетки хиляди бежанци от Македония, Егейска Тракия и Западните покрайнини заливат страната.

Парижкият мирен договор от 1947 г., макар и да е донейде по-благоприятен, защото запазва Южна Добруджа в пределите на България, окончателно хвърля страната в прегръдките на Съветския съюз. Не е случайно, че седмица след неговото официално влизане в сила, е екзекутиран Никола Петков, а три месеца по-късно е приета т.нар. Димитровска конституция, с която на практика в страната е установен еднопартиен репресивен режим.

Но и след двата договора България се съвзема макар и мъчително трудно, развива икономиката си, при все че след 1947 г. опустошителен удар на традиционната икономика нанасят национализацията и насилственото коопериране на земята.
С други думи, филмът иска да внуши и умерено оптимистичната идея, че българинът е в състояние да се справи с трудни времена, както го е правил нееднократно в миналото.

Екип на филма:

със специалното участие на
ВАЛЕНТИН ГАНЕВ
МАК МАРИНОВ
сценарист
проф. ИВАН ИЛЧЕВ
режисьор
РАЛИЦА ДИМИТРОВА
оператор
ПЛАМЕН ГЕРАСИМОВ
художник
НАДЕЖДА ИЛИЕВА
художник по костюмите
НЕЛИ ПЕКАРЕВА
звук
МАРИАНА ВЪЛКАНОВА
АЛЕКСАНДЪР СИМЕОНОВ
ХАРИ БОЯДЖИЙСКИ

Продуцент: Б ПЛЮС ФИЛМ

Копродуценти: НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“, ПИК АУДИО

Филмът е създаден с подкрепата на ИА“НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР“

със съдействието на:
проф. Бернар Лори
Посолството на Република България във Франция
Кметството на Ньойи-сюр-Сен, Франция
Културно-информационен център Босилеград
Столична Община
Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Регионален исторически музей - София
Двореца „Кричим“
Royale Palms Casino
БДЖ „Пътнически Превози“ ЕАД
Гвардейски представителен духов оркестър.