Атанаска Желязова от Бургас – как с очарователна усмивка се създават таланти

Атанаска Желязова е усмихнат, чаровен и неуморен професионалист, която работи с деца по Интегрирания проект за социално включване на ромите и другите уязвими групи в Бургас, Средец и Малко Търново, финансиран по Програма ЗОВ - Здраве и образование за всички.

По образование тя е психолог с няколко допълнителни квалификации и специализации, включително приказкотерапия, арт-педагогика, работила е като медиатор за ранно детско развитие, занимавала се е с деинституционализация. Оттам се насочва в новото поприще:

"Новата ми професионална ориентация, като психолог,  доброволчеството в ромските махалите в града, бедността и незаинтересоваността на родителите децата им да се ограмотяват и социализират, очакването в детските очи за внимание и желание да се докажат и научат интересни неща, да постигнат резултати сами- в рисуване, изучаване на български занаяти", споделя мотивацията си Атанаска Желязова.

Тя работи с 30 деца по проекта към Програма ЗОВ, който се реализира и в Народното читалище "Христо Ботев 1937" в Бургас. Те участват в различни конкурси и печелят много награди, медали в областта на изобразителното изкуство, приложното и народното творчество, литературата.

"Всичко, което на децата им е интересно, те споделят и реализираме с екипа на читалището", казва Желязова. С децата се работи два пъти седмично, след часовете в училище.

"В началото беше много трудно, защото имаше деца в 3-4 клас, които не можеха да си напишат правилно дори имената си, въпреки че ходят  на училище", признава тя. "В школата има кодекс за уважение, което включва да се говори на български език, да се изслушва и да не се прекъсва. Но, най-важното, казва Желязова - да се забавляваме". Така, за да заинтригуват децата, организират забавни игротеки с български език и математика. Децата добиват увереност и започват да вярват в себе си.

Започват да учат рисуване; различни техники в изобразителното изкуство;  приложни дейности като макраме, плетене, бродерия, тъкане...

"Аз още съм по-душа дете. Всичко, което съм и умея да правя съм научила от прекрасни хора, които постоянно срещам по пътя си. Разбира се, всичко се постига чрез постоянно учене и надграждане и това повтарям непрекъснато на децата в моето читалището. За мен децата са еднакви, различни са само мотивацията и несигурността им, че няма да се справят в определена дейност, важното е да си повярват, че могат и те го доказват ежедневно при нас", разказва Атанаска Желязова.

В работата си среща и проблеми - не достигат средства за материали, за организиране на пленери, за награди в конкурсите...

А най-приятните моменти са, когато децата идват при нея всеки път с усмивка, споделящи своите несгоди, търсещи съвети. И когато вижда в очите им искри, а на лицата им - усмивки.