Какво каза Папата пред Светия синод

"Тази среща, която толкова много исках, идва след тази на свети Йоан Павел Втори с патриарх Максим по време на първото посещение на епископ на Рим в България, и следва стъпките на Свети Йоан 23-и, който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър” народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията”. Това каза папа Франциск в Светия синод, където се срещна с патриарх Неофит.

„Радват ме топлият прием, запазен тук за моите пратеници, чието присъствие се усили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, най-вече в културната сфера”, каза още папата.

Той отново изтъкна важността на делото на светите братя Кирил и Методий.

„Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация”, каза папа Франциск.

Ето и пълния текст на речта на Папата:

Ваше Светейшество, почитаеми митрополити и епископи, скъпи братя, Христос Воскресе!

В радостта на възкръсналия Господ отправям към Вас пасхалния поздрав в тази неделя, която в християнския изток е наричана Томина неделя. Съзерцаваме апостола, който слага ръка в ребрата на Господ и след като е докоснал раните му, изповядва: „Господ е мой и Бог мой”. Раните, които в хода на историята се отвориха сред нас християните, са болезнени разкъсвания, нанесени на Тялото Христово, което е Църквата. И днес докосваме с ръка техните последствия. Но може би, ако сложим заедно ръка в тези рани и изповядаме, че Иисус възкръсна и Го обявим за наш Господ и наш Бог, ако, признавайки нашите несъвършенства се потопим в Неговите рани от любов, можем да намерим отново радостта от прошката и да предвкусим денят, в който с Божията помощ ще можем да отслужваме на един и същ олтар пасхалната тайна.

По този път сме подкрепяни от много братя и сестри, които преди всичко бих искал да почета: те са свидетели на Пасхата. Колко християни в тази страна понесоха страдания заради Иисусовото име, особено по време на гоненията от миналия век. Икуменизмът на кръвта! Те разнесоха нежен аромат в Земята на розите. Преминаха през тръните на изпитанието, за да разпръснат уханието на Евангелието. Разцъфнаха на плодородна и добре обработена почва сред народ, богат на вяра и неподправена човечност, който им даде здрави и дълбоки корени: мисля си особено за монашеството, което от поколение на поколение е подхранвало вярата на хората. Вярвам, че тези свидетели на Пасхата, братя и сестри от различни деноминации, обединени на Небето от божествената любов, сега гледат на нас като на семена, посадени в земята, за да дадат плод. И докато много други братя и сестри в света продължават да страдат заради вярата, молят нас да не оставаме затворени, а да се отворим, защото само така семената дават плод.

Тази среща, която толкова много исках, идва след тази на свети Йоан Павел Втори с патриарх Максим по време на първото посещение на епископ на Рим в България, и следва стъпките на Свети Йоан 23-и, който през годините, прекарани тук, толкова се привърза към този „простодушен и добър” народ, оценявайки неговата честност, трудолюбие и достойнство в изпитанията. Намирам се и аз тук – гост, посрещнат с обич, и изпитвам в сърцето си тъгата по брата – онази здравословна тъга по единството сред синовете на един и същ Баща, която папа Йоан със сигурност имаше възможност да култивира у себе си в този град. Именно по време на Втория ватикански събор, свикан от него, Българската православна църква изпрати свои наблюдатели. Оттогава контактите са се умножили. Мисля си за визитите на български делегации, които от 50 години посещават Ватикана, и които всяка година имам радостта да посрещам, както и за присъствието в Рим на българската православна общност, която се моли в църква от моята епархия. Радват ме топлият прием, запазен тук за моите пратеници, чието присъствие се усили през последните години, и сътрудничеството с местната католическа общност, най-вече в културната сфера. Уверен съм, че с Божията помощ и във време, в което Провидението реши, тези контакти ще могат да въздействат положително върху много други аспекти на нашия диалог. Междувременно сме призвани да вървим и да действаме заедно, за да дадем свидетелство на Господ, по-специално служейки на най-бедните и забравени братя, в които Той присъства. Икуменизмът на бедния.

Тези, които ни ориентират по пътя са най-вече Свети Свети Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие, и чиято жива памет в нашите Църкви остава като източник на вдъхновение, защото въпреки несгодите, те поставиха на първо място благовестието на Господ, призива към мисия. Както е казал Свети Кирил: „С радост аз тръгвам за християнската вяра, колкото и уморен и физически изпитан да съм, аз ще ида с радост.” И докато се предусещали предупредителните знаци за болезнените разделения, които щели да настъпят през следващите векове, избрали перспективата на общението. Мисия и общение: две думи, винаги скланяни в житието на двамата светци, и които могат да осветяват нашия път, за да растем в братството. Икуменизмът на мисията.

Кирил и Методий, византийци по култура, имаха смелостта да преведат Библията на език, достъпен за славянските народи, така че божественото Слово да предшества човешките думи. Тяхното смело апостолско дело остава за всички образец за евангелизация. Една област, която ни изпитва в благовестието, е тази на младите поколения. Колко е важно като уважаваме съответните традиции и особености, да си помагаме и намираме начини да предаваме вярата на език и във форми, които да позволяват на младите за изпитат радостта от един Бог, който ги обича и ги зове. В противен случай ще бъдат изкушавани да се доверяват на многото измамни сирени на консуматорското общество.

Общение и мисия, близост и благовестие: Св. Св. Кирил и Методий имат много да ни казват и що се отнася до бъдещето на европейското общество. Наистина те „бяха в известен смисъл радетелите на една обединена Европа и на един дълбок мир сред всички жители на континента, показвайки основите на ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството.” /цитат от Йоан Павел Втори/ И ние, наследници на вярата на светците сме призвани да бъдем ковачи на общение, инструменти на мир в името на Иисус. В България – „духовен кръстопът, земя на срещи и взаимно разбирателство” /цитат от Йоан Павел Втори/, са намерили прием различни деноминации – от арменската до евангелската, и различни вероизповедания – от еврейското, до мюсюлманското. Среща прием и уважение Католическата църква – и от латински, и от източен обред. Благодарен съм на Ваше Светейшество и на Светия Синод за това благоволение. Също в нашите отношения Св. Св. Кирил и Методий ни напомнят, че „известно различие на обичаи и нрави не противоречи ни най-малко на единството на Църквата”, и че между Изтока и Запада „различни богословски формулировки нерядко се допълват, вместо да си противоречат” /Текст от Втория ватикански събор/. „Колко неща можем да научим един от друг!”

След малко ще имам възможността да вляза в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”, за да се опра в молитва в спомена на Св. Св. Кирил и Методий. Св. Ал. Невски от руската традиция, и Светите братя произхождащи от гръцката традиция и апостоли на славянските народи, разкриват колко България е страна мост.

Ваше Светейшество, скъпи братя, уверявам Ви в моята молитва за Вас, за верните на този обичен народ, за високото призвание на тази страна, за нашия път икуменизъм на кръвта, на бедния и на мисията. На свой ред моля за място във Вашите молитви, в увереността, че молитвата е вратата, която открива всеки път на добро. Бих искал отново да благодаря за оказания ми прием, и да Ви уверя, че ще нося в сърцето си споменът за тази братска среща.

Христос Воскресе!