Най-(не)прозрачните институции в Бургаска област за 2019 г.
Регионалната екоинспекция оглави класацията за най-прозрачна институция в Бургаска област. Това показват данните за 2019 г. от поредното годишно проучване на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ).
Община Бургас запазва втората си позиция в класацията. Тя обаче вече дели „сребърния медал“ с Община Карнобат, която се изкачва рязко с пет места нагоре.
Трети и четвърти са съответно общините в Поморие и Приморско, които също бележат напредък. Пета е Созопол, която пък пада с две места.
Най-голям срив обаче бележи миналогодишният водач в класацията – Областна администрация-Бургас. От първо тя пада на шесто място.
Подобно падане има и при Областната дирекция „Земеделие“ - от шесто на десето място, което тя дели с Община Несебър.
Най-голям относителен напредък пък показват Община Руен и Регионалното управление на образованието (РУО-Бургас) – седем места нагоре.
Скокът на РУО-Бургас е особено осезаем предвид факта, че през 2018 г. тя бе на последното място в класацията на ПДИ.
На дъното по прозрачност тази година пък е паднала Община Малко Търново.
Общо 20 са институциите в областта, които ПДИ изследва.
Как стои Бургас спрямо останалите институции в България?
В изследването за цялата страна са участвали общо 564 субекта. Те обаче са класирани на 114 позиции – причината е, че често няколко институции делят едно и също място.
Най-прозрачната институция в Бургас е чак на 33-о място (от 114) в националното подреждане.
Най-непрозрачната в областта пък е на 95-а позиция в България.
На национално ниво номер 1 тази година е Община Търговище, а на дъното е Национален компенсационен жилищен фонд.
Вижте цялата класация за Бургаска област:
Изследването е извършено в периода 22 февруари – 12 април 2019 г. ПДИ е прегледала и оценила интернет страниците на 564 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично правни субекти и независими органи на власт.
„В рамките на проучването бяха подадени 564 електронни заявления с искане за предоставяне на отчета по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за 2018. Задължение за изготвянето и публикуването на отчета, който трябва да включва данни за постъпилите заявления за достъп до информация, за направените откази и причините за това, институциите имат от приемането на ЗДОИ през 2000, а за публикуването му в интернет – след измененията на закона от 2008 (чл. 15а).
Целта на проучването е да оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по ЗДОИ и други нормативни актове за публикуване на информация в Интернет, и как отговарят на заявления за достъп по електронен път.
Нивото на прозрачност през 2019 бе оценявано с точки по 119 индикатора за първостепенните разпоредители с бюджет, 133 индикатора за общините, и 96 индикатора за териториалните звена на централните органи на власт.
На 2 април 2019 ПДИ изпрати предварително резултатите на всяка от проучените институции за обратна връзка и отрази постъпилите коментари“, информират още от неправителствената организация.
Проучването се осъществява в рамките на проекта Консултативен център за прозрачност, финансиран от Фондация “Америка за България”.