Строги мерки: Спират детските за година, ако ученикът има повече от 5 отсъствия

Два месеца преди евроизборите депутатите от ГЕРБ решиха да ожесточат санкциите срещу родители, чиито деца не ходят редовно на училище. Така удрят с един куршум два заека – хем ще подсигурят участието на ромския етнос в образователния процес, а оттам и на трудовия пазар по-късно, хем ще отговорят на преобладаващите обществени очаквания за обвързани със задължения и санкции социални помощи, пише списание Икономист. 

„Край на вратичките в закона, образованието става задължително!”, обявиха и от просветното министерство, което подкрепя промените в Закона за семейните помощи за деца и в Закона за социалното подпомагане, внесени от ГЕРБ. С тях се спират за една година детските надбавки за родители, чиито деца имат по пет неизвинени отсъствия за месец от училище и три дни отсъствие от предучилищните групи. 

„Този законопроект следва политиката на ГЕРБ да се върнат децата в училище и да се задържат там“, коментира депутатката Светлана Ангелова. На същото мнение са „Обединени патриоти“ (ОП) и БСП, които са записали подобни предложения в предизборните си програми. Патриотите обаче не са подписали проектите на ГЕРБ, а депутати сакракастично коментират, че най-голямата партия е на „патриотичната вълна“. Само ДПС не споделя ожесточаването на рестрикциите. Трябва да има съразмерност на наказанията, а с измененията този принцип е нарушен, смята депутатът Хамид Хамид.

На същото мнение е и бившият социален министър Иван Нейков, за когото обвързването на социалните помощи с определено поведение на родителите е правилно и европейско, но когато санкциите станат прекалени, обикновено се постига обратният ефект. „Това е като при децата – след като наказанията станат прекалени, те престават да им обръщат внимание“, казва социалният експерт и препоръчва, преди да се гласуват ударно поправките, да се проведе широка дискусия какъв ще е ефектът от тях. 

Числата

Дискусия обаче няма да има. „Предлагаме един изключително строг режим, целта е да ангажираме родителите, така че децата да посещават редовно училище“, казва Светлана Ангелова. Решенията били взети на базата на предоставени от МОН анализи на парламента. По последни данни 120 000 деца са в риск – от отпадане, социален риск, риск от бедност. 

За учебната 2017/2018 г. МОН съвместно с останалите институции – социални служби, общини, полиция, успя да върне в клас 24 000 деца. 4000 от тях отново напуснаха системата. През втората година от инициативата, в която работят над 1000 екипа, са върнати общо 17 990 ученици, включително и новозаписаните. От тях върнати и повторно отпаднали са 267, а новоотпадналите са 24 336. „Отпадането на децата от училище ще попречи на бъдеща реализация на пазара на труда, което носи висок риск от изпадане в бедност, социално изключване и трайна зависимост от социално подпомагане. А това е един от проблемите, които трябва да намерят най-доброто решение“, коментират от МОН. Националната цел e до 2020 г. делът на отпадналите деца от образователната система да достигне 11%. За 2017 г. този процент е 12,7%. Ако дете в Германия не посещава училище 3 дни, семейството трябва да пише обяснения. Във Франция пък в началото на обучението се подписва договор за посещение. Ако този договор не се спазва, се намесва прокуратурата, аргументират се с европейския опит от МОН. 

Санкциите
И сега неизвинените отсъствия се санкционират с отнемане на социални помощи до три месеца, ако детето е направило пет неизвинени за месец. Според предоставена ни от МОН справка през 2018 г. 39 391 семейства са санкционирани за повече от 5 неизвинени отсъствия на техните деца без уважителни причини. През 2017 г. броят на санкционираните семейства е 36 613. През 2018 г. са санкционирани 6738 семейства на деца в предучилищна възраст, отсъствали повече от 3 дни без уважителни причини. През 2017 г. броят на санкционираните семейства е бил 6759. 

За периода януари – декември 2018 г. са регистрирани 103 039 случая на деца, допуснали 5 неизвинени отсъствия за 1 месец. В резултат на това общият размер на спрените помощи за 2018 г. е 3 696 575 лв. Помощите за отглеждане на дете се отпускат на семейства, в които доходът на човек е под 500 лева месечно. Ако сумата е до 400 лева, се дават 40 лева за едно дете, 90 лева – за две, 135 лева – за 3 деца, 145 лева – за четири, и по 20 лева за всяко следващо. Детски получават и семейства с доходи на човек между 401 и 500 лева, но те са 80% от размера, който се дава за по-ниски доходи. 

„Мерките дават резултат, защото родителите са заинтересовани да пускат децата си в училище“, споделя Мими Балийска, директор на училището в с. Смилян, Смолянско. Там над 40% от децата са от ромски произход и по думите на директорката родителите им са запознати със санкциите, които ще търпят, ако не пускат децата си на училище или не ги стимулират да участват в учебния процес. За тези, които твърдят, че не пускат децата си, защото нямат храна, има мярка, която да пренасочва детските надбавки към купони за столова храна. Според Балийска наредбите, с които се разрешава определен брой отсъствия по уважителни причини, са достатъчни. Други нейни колежки от страната обаче смятат, че с тези санкции децата, които и без това търпят лишения, ще страдат още повече. 

Помощи в натура

„Ние винаги сме настоявали помощите да бъдат обвързани със задължителното обучение на децата от 3-годишна възраст нагоре“, казва лидерката на Синдиката на българските учители Янка Такева. Тя смята, че строгите санкции ще имат още по-дисциплиниращ ефект, но препоръчва да се помисли и за стимули за родители, които си пращат редовно децата на училище. И призовава категорично да се преосмисли практиката държавата да отпуска всяка година по 7 млн. лв. безотчетни пари за подпомагане на родители на първокласници, като с тези помощи вече да се закупуват дрехи, учебни пособия и раници за децата. Такева предупреди и за друг „номер“, който практикуват част от ромските семейства – да освидетелстват децата си на ТЕЛК и да получават инвалидни пенсии. 

ГЕРБ частично приема идеята за помощите на първокласник. В момента тя е 250 лева и за получаването ѝ има подоходен критерий. Парите и сега може да се получават в натура по предложение на директорите на училищата. С новите предложения сумата от 250 лв. ще се разделя на две части, като ще се отпуска в началото на първия и в началото на втория срок. Сега парите се дават наведнъж в началото на учебната година, но имало случаи, в които, след като родителите вземат парите, децата спират да ходят на училище. „Правото на образование на децата е всъщност задължение на родителите“, казва образователният министър Красимир Вълчев, открито признавайки, че измененията отговарят на надигащите се обществени искания за засилване на санкционния механизъм. 

Въпросителните

Санкции има, но не и стимули. Не е ясно например какво ще се прави с децата, които нямат дрехи и обувки, за да ходят на училище. Във Фейсбук периодично се организират кампании за набиране на дрехи и обувки за ученици от такива училища и обикновено те са по инициатива на кметове и директори. Според кмета на с. Дисевица, Плевенско, Пламен Бешков в детската градина и в училището децата получават закуска и обяд, но няма какво да обуят и облекат, за да отидат в него.

„Правили сме и друг път кампании за дарения и в момента, в който занесат дрешките вкъщи, на другия ден идват отново със старите, защото са по много деца. По последни данни в селото има 450 деца, от тях 90% са роми. Липсата е голяма, нуждата е голяма“, казва пред медиите Бешков.

Според Светлана Ангелова обаче за момента не се мисли в посока на стимулиране на дарителските кампании: „Промените са свързани с това да обвържем социалните помощи с образованието”. Обхватът и включването на учениците в образователната система минава през един голям пакет от подкрепящи мерки. За децата и учениците, за които българският не е майчин, се осигурява допълнително обучение по български език, допълнително са предвидени часове за работа с ученици по отделни предмети за преодоляване на обучителни трудности. От тази година активно се стимулират заниманията по интереси в училищата, като за това има предвидени целеви средства.