Доц. д-р Георги Хубчев: От професионалния футбол до голямата медицина

Доц. д-р Георги Хубчев е новият началник на отделението по акушерство и гинекология на университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Той е акушер гинеколог със специализации по тазова хирургия, лапароскопска хирургия, урогинекология, онкогинекология, гинекологична ендокринология и 4D ехография (пренатална диагностика). От 2004 до 2019 г. доц. д-р Хубчев е началник на Акушеро-гинекологичния комплекс в УМБАЛ „КАНЕВ“ в Русе.

- Добре дошли в Бургас, доц. д-р Хубчев! Как се чувствате край морето?

- Благодаря за приветствието, но нека не забравяме, че аз съм отдавна в Бургас. Още с откриването на болницата през 2009 г. работя тук под една или друга форма. Е, досега бях за няколко дни месечно, а вече Бургас ще бъде моят дом. Казвайки Бургас, всъщност имам предвид конкретно кв. Ветрен, защото не смятам да се отдалечавам прекалено много от болницата. Поел съм сериозен ангажимент с ръководенето на отделението по акушерство и гинекология и за мен ще е най-добре да живея близо до нея.

- Семейството Ви как приема промяната?

-До известна степен семейството ми е свикнало да не прекарваме голяма част от времето си заедно. Родният ми град е Русе и аз там съм живял цял живот, но пътувам много по работа-както казах, вече десет години съм гостуващ лекар тук и това коства много от времето със семейството. Сега обърнах малко нещата- през работните дни ще бъда в Бургас, а в съботите и неделите- в Русе. Съпругата ми е известен специалист УНГ в Русе и засега остава там. Дъщеря ми отдавна е самостоятелна, семейна, живее в САЩ, където отглежда внучката ми и гради кариера в сферата на приложното изкуствознание. В общи линии сме свикнали да живеем на разстояние. Добре, че вече има технологии и това, че сме отдалечени физически, не ни отдалечава като семейство.

- Винаги ли сте знаел, че ще станете лекар?

- Ако кажа, че това ми беше детската мечта, ще излъжа. Детската ми любов беше футболът. Играех в „Дунав“- Русе и явно съм имал качества, защото бях забелязан, извикаха ме в юношеския национален отбор. Станах професионален футболист и бъдещето изглеждаше начертано, докато в един момент баща ми не ме привика да поговорим. Той беше практичен човек и ми обясни, че с футбол трудно ще си вадя хляба. Тогавашните футболисти не бяха на нивото на заплащане, на което са сега и в крайна сметка прекратих кариерата си. Не знам дали футболът загуби, но се надявам медицината да е спечелила. 

- За какво мечтае един лекар, който се е преборил да бъде сред големите имена в специалността си?

- При лекарите толкова се смесват личния и професионалния живот, че дори и мечтите стават професионални. Моята мечта е точно такава- 2 e-mail hospital@saintsofia.com, тел.056/896262,факс 056/896282 Site: www.devamaria.com ДК-310317-003 ISO270001:2013 професионална. Имам пациентка без матка и влагалище, но с идеални яйчници и фалопиеви тръби. Преди няколко години в света бе направена за първи път трансплантация на матка, до момента около 30 жени са били трансплантирани в Швеция. Това ми е мечтата- да направим трансплантацията на това момиче- тук, в университетска болница „Дева Мария“. Това е свързано, разбира се, с голяма организация, огромен ресурс, международен екип с колегите от Швеция, но... мечтите са за това.

- Имате натоварено ежедневие, как успявате да релаксирате?

- Аз съм много спортен човек, тренирал съм борба, мотокрос, бокс, скачал съм с парашут, заклет скиор съм. Ако мога да избирам как да релаксирам, ще бъде със спорт. Но вече внимавам, защото работата ми е такава, че една травма- счупена ръка, скъсани връзки, ще ме изкара от ритъм за няколко месеца. Професионалист съм и не мога да си го позволя. В момента най-любимият ми метод за почивка е наблюдението на природата- просто да стоя и да наблюдавам морето, гората, птиците, животните... Всичко друго е болници и операционни.