Прошката – най-добрият подарък, който да си направите сами

Едно от най-трудните неща за един човек е да прости. Колкото и да не ни се иска, най-близките ни хора са тези, които имат най-голямата сила да ни наранят. Дали го правят нарочно или без да искат, няма значение, но болката, която усещаме, е най-силна. Предателство. Лъжа. Измама. Уж ви мислят най-доброто, но нямат никаква идея през какво преминавате вие, дори и да им споделите. Всеки си гледа през своята призма. В такъв момент, единственото нещо, което можете да направите, е да им простите.

Да им простите, защото те не ви разбират. Да им простите, защото те имат друга представа за това как вашият живот трябва да върви. И да им простите за това, че имат различни изгледи от вашите.

Най-тежките ни рани често са нанесени от тези, които са най-близки до нас. Много често те ни гледат през погледа на родител, за когото сме още малки деца или като приятели, които си мислят, че ни познават по-добре, отколкото ние самите. Важното е да запомним, че не можем да изискваме от близките си да се променят. Вие се познавате най-добре и най-доброто, което можете да направите за себе си, е да им простите.

Не им прощавайте заради тях. Простете им заради себе си. Когато носите товара на обидата или несправедливостта, той тежи на вашите рамене, независимо кой го е поставил там. Прошката е най-добрият подарък, който можете да си подарите. Забравете за другите и помислете за вашето благополучие. Искате ли вие да носите този товар? Независимо дали някой ви е измамил, излъгал или пренебрегнал. Това е техен грях. Но не е и ваш товар. Освободете се от него.

Набедени сте от някого? Защо трябва вие да се мъчите? Тяхната истина не е вашата истина. Така че простете им. Ако задържите чувствата на обида или ярост, вие вредите на себе си; останалите продължават да си мислят, че са прави. Така че подарете си най-скъпоценния подарък – прошката. Не мислете за другите. От тях зависи те да си подарят един също толкова скъп подарък – способността да имат съпричастие.