Дръпна ли някой конците на Марешки и колко време ще удържи "Воля" извън парламента?

Изненадващото решение на „Воля” да напуснат парламента поставя под въпрос съществуването на 44-ото Народно събрание. През последната година и половина депутатите на Веселин Марешки бяха основен стабилизиращ фактор, без който пленарните заседания нямаше как да започват.

През този период БСП и ДПС системно не се регистрираха за кворума.

Официално управляващите формации ГЕРБ и „Обединени патриоти” имат точно 122 депутати. Подкрепят ги и двамата „независими” Ангел Исаев и Спас Панчев.

Справката обаче е категорична, че винаги има поне петима отсъстващи. За кворум са нужни 121 народни представители. Така депутатите от „Воля” останаха ключовото звено за провеждането на пленарните заседания.

На каква цена Веселин Марешки и компания осигуряваха безропотно кворума, не е съвсем ясно.

Днес водачът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов изглеждаше искрено изненадан от решението на „Воля” да напуснат парламента.

„Разбрах само преди минути за тяхното решение. Не съм имал възможност да разговарям”, каза Цветанов пред репортерите.

Той обясни, че ще се чуе с Марешки, но трябвало да приключи заседанието на „Воля”, за да разбере мотивите им.

Цветан Цветанов си даде вид, че няма проблем: „Ние имаме над 121 депутати „Обединени патриоти” и ГЕРБ. Просто това, което правим в момента, е да има заседания и това го правим с осигуряването на кворума.”

Към настоящия момент „Воля” имало „отговорна позиция”, обясни парламентарният лидер на ГЕРБ.

„Не смятам, че има парламентарна криза, защото знаете, че дейността на парламента работи. Към настоящия момент нямаме нито едно (провалено – б.а.) заседание след излизането на БСП, което ни дава възможност да сме уверени в това, което правим”, каза още Цветан Цветанов.

Той подчерта, че нямало предпоставки за предсрочни парламентарни избори.

Спокойствие демонстрира и единият от лидерите на „Обединени патриоти” – Валери Симеонов: „До момента има само изявления, но смятам, че дълг на всеки народен представител е да ходи на работа. И по този повод ние внесохме предложение за промяна на правилника, знаете, което предложение беше свързано със спирането на възнаграждението на всеки, който отсъства. Същото ще се отнася и за „Воля”. А за кворума не съм особено притеснен.”

След въпрос дали има парламентарна криза, Симеонов каза: „Аз не мога да давам такива определения за парламентарна криза. На мен ми е много комфортно сега, когато ги няма БСП. Приемат се законите с едно добро темпо. Какво означава парламентарна криза? Парламентът работи ли? Работи. Добре ли работи? Добре работи. Не виждам криза.”

На пресконференция на „Позитано” темата коментира и лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Тя заяви, че няма представа защо „Воля” напускат. Нинова обаче предупреди: „Вероятно ще вървят някакви разговори. Ние ги знаем тези движения напред-назад на „Воля”. Ту подкрепят правителството, ту са в опозиция. Нека да изчакаме и да видим колко ще продължи и има ли цена това излизане и евентуално връщане. Така че не искам да бързам да го коментираме, докато не видим фактите и да изчакаме малко.”

Междувременно Цветан Цветанов веднага влезе в стаята на ДПС за поредни парламентарни консултации.  

Депутатите на Доган тази седмица демонстративно не влизат в залата за кворума сутрин. След поредния обрат на ГЕРБ – този за опрощаването на дълговете на Главното мюфтийство, те като че ли имат основания да са сърдити.

„Воля” и ДПС са партиите, които постоянно могат да си прехвърлят топката и да „рекетират” ГЕРБ за кворума чрез отсъствието на едната или другата група.

Друг важен фрагмент в пъзела е, че „Воля” се превърна в явно проруска партия – втората след „Атака” в парламента. Държавата на Путин често е обвинявана в опити за дестабилизация на Европейския съюз. България често с основание е обявявана за „троянски кон” на Русия в ЕС. Колебливото геополитическо поведение на ГЕРБ и на премиера Бойко Борисов също дава аргументи в тази  посока.

Видно е, че стабилността на днешното управление е в зависимост от проруската „Воля”, чиито конци може да са дръпнати по определени причини в този момент.

Друг важен момент е, че Веселин Марешки и още двама депутати от „Воля” продължават да са обвиняеми. Припомняме, че през 2017 г. – в началото на мандата на този парламент, формацията се изявяваше като по-ярка опозиция и от БСП.

След повдигането на обвиненията това се промени и „Воля” започна да подкрепя властта. „Независимата” прокуратура пък като че ли замрази действията си срещу Марешки и хората му. Дали сега има някакво движение в тази посока, не е ясно.

Друг важен момент е, че доверието във „Воля” видимо спихна и вероятността да влезе в следващия парламент е малка. Т.е. Марешки и „безименните” му депутати имат интерес мимолетния им политически живот чрез 44-ото Народно събрание да се удължи.

Още в края на 2017 г. лидерът на „Воля” обяви, че предсрочни парламентарни избори не бива да има поне до евровота през 2019 г.

Загадъчното решение да напуснат Народното събрание сега може да се дължи и на предизборен маньовър с цел самореклама и вдигане на рейтинга за европейските избори, които се очаква да са на 26 май.

Не бива да се изключва и договорка с ДПС. Излизането на „Воля” засилва още повече зависимостта на ГЕРБ от формацията на Доган.