Почина големият футболен съдия Георги Цветанов
Поредна тъжна новина споходи българския футбол. На 72-годишна възраст почина известният съдия и ръководител Георги Цветанов.
Обичаният от поколения рефери бате Гошо си отиде от този свят след кратко боледуване. До последно бе обграден от семейството си, от децата и внуците си - хората, които обичаше най-много, макар да обичаше всички.
До последно демонстрираше присъщата си жизнерадост, чувство за хумор и кроеше планове за срещи с приятели.
Роденият на 12 август 1946 г. Георги Цветанов е завършил бившия ВИФ с направление Педагогика. Работил е дълги година в отдел „Пропаганда“ на БСФС.
Цветанов става футболен съдия през 1971 г. До края на кариерата си през 1994 г. е свирил точно 100 мача в „А“ група. След това като ръководител на столичните съдии и член на Националната съдийска комисия е дал път на стотици рефери, сред които всички най-големи имена през последните 20 години.
Всички ще запомним Георги Цветанов като уникално добър човек - винаги душата на компанията. Поколения съдии и футболни деятели ще си спомнят безбройните срещи с Цветанов в столичното кафене „Грациани“ и след това в неговия магазин на ул. „Искър“.
Георги Цветанов обичаше живота и никога не загуби чувството си за хумор и своя голям оптимизъм. Дори в последните дни той поискал от съпругата си Радка на неговото погребение да свирят няколко оркестъра и никой да не плаче.
Почивай в мир, бате Гоше!
А последната снимка е велика.
Освен съдията Цветанов ( лека му пръст на човека), разпознавам и друг известен съдия - Жежов, а снимката е велика, защото футболистите на преден план са:
Гошо Маджаров ( мир на праха му), Краси Димитров, Митко Папазов ( мир на праха му) и Иван Притъргов (мир на праха му). Зад Маджаров ми се струва, че е Ивайло Коцев ( също напуснал ни рано от този свят). Е-еееех, живот. Само 35 години по-късно, футболът в Бургас вече е оглозган, а тогава макар и Черноморец да не беше от водещите отбори, беше един от най-симпатичните и обичани в страната тимове. Отбор със страхотна база и школа. които пръкваха играчи на всяко ниво. По това време публиката обичаше и двата си отбора, макар тази снимка да е около времето, когато вместо Нефтохимик имаше Локомотив Бургас. Мисля, че снимката е от началото на 80-те, когато всичко беше истинско. Ако се не лъжа и стадионът е 9-ти септември ( тогава) и днешен Черноморец. Помня публиката, помня и футболистите ни. Бях дете тогава, а да срещнеш по улиците на духовно извисения ни тогава град футболист за мен беше нещо, като да видя божество. Е-ееех.