Заради правен вакуум отдаваме плажовете под наем, вместо на концесия – това води до голяма несигурност

През декември 2018 г. парламентът изненадващо отказа да удължи действието на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в частта му, уреждаща концесиите на плажовете. Това стана под натиска на лидера на НФСБ Валери Симеонов, който настояваше процедурите да се провеждат по общия ред - съгласно Закона за концесиите. Тогава министърът на туризма Николина Ангелкова предупреди, че се създава правен вакуум. Каква е ситуацията към момента? Г-жа Ангелкова коментира темата пред „Флагман” след участието си в петъчния парламентарен контрол.

- Г-жо Ангелкова, след изненадващото развитие в парламента през декември по отношение на плажовете предупредихте за проблем с правен вакуум. Оттогава стартирали ли сте процедура за концесия?

- Не, няма стартирана процедура за концесия на плаж. Знаете, че в края на миналата година не бе удължен срокът на действие на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) – глава 2а, която регламентира процедурите за отдаване на концесия. И от началото на 2019 г. плажовете вече попадат в общия ред на Закона за концесиите. Независимо че – тук отварям една много голяма, но важна скоба – съгласно европейската директива за концесиите, която всъщност е транспонирана в Закона за концесиите, плажовете не би следвало да попадат в общия ред, защото тази директива се отнася за концесии, които са на стойност по-голяма или равна на 5,548 млн. евро, от една страна, и от друга страна, тази директива не се прилага за концесии за услуга, когато говорим за недвижим имот. Плажовете са земя и те са именно недвижим имот. Така че тази изключително утежнена и тежка процедура, която е визирана в общия ред, европейският законодател е преценил, че не следва да се прилага за плажовете. Но българският законодател, съответно, слага плажовете под общия ред. От друга страна изключително важната наредба, която е свързана с управлението, мониторинга и контрола на концесиите, която е по Закона за концесиите, е спряна от Върховния административен съд миналата година и на практика имаме правен вакуум в това, че няма подзаконов нормативен акт, който да урежда неуредените в закона случаи. И на трето и не по-малко важно място, всъщност основният проблем, който има със Закона за концесиите, не е свързан с това кой дава концесиите, защото съгласно предишния ред, който беше регламентиран в ЗУЧК, концесиите се даваха по предложение на министъра на туризма до Министерски съвет.

- Как е според настоящия регламент?

- В момента концедент е изцяло министърът на туризма – еднолично, който определя състава на комисията и т.н. Преди съставът на комисията се определяше от министър-председателя. Така че това, което утежнява всъщност процедурата, е изключително сложният и фактически състав и много широката административна тежест, свързана с набавяне на редица документи, които по наше мнение биха представлявали доста голяма трудност за малкия и средния бизнес, които са основно концесионери на морски плажове. Защото морските плажове в България са над 237. Като изключим тези, които са в националните ни курорти, всички други са много малки и средната им стойност за концесионно възнаграждение варира в рамките на 10 до 200 хиляди лева, което е далеч-далеч под 5,548 млн. евро. И, разбира се, по новата процедура се създава т.нар. фигура „професионално обжалващо лице“, защото се дава възможност непрекъснато да се обжалват не само действията, но и бездействията на концедента. Това на практика поставя в невъзможност да се планира кога една започната процедура би могла да приключи, а това по отношение на морските плажове е изключително важно, за да може да се гарантира безопасността и сигурността на туристите, от една страна. И от друга страна, предвид изключително конкурентния сектор, предвид това, че буквално ние се борим за всеки турист и за доверието на големите туроператори към България, всички те са изпратили писма към нас и искат информация кои плажове са на концесия.

- Защо им е нужна тази информация?

- За тях е много важно да имат стабилност и сигурност по отношение на летния ни туристически продукт, а той е свързан с дългосрочното планиране и с това, че плажовете трябва да бъдат отдавани на концесия, която е по-стабилната форма на тяхното стопанисване. Това е така, защото съгласно закона наемите са, първо, до пет години; второ, всяка една концесия може да прекрати един договор за наем. Така че това изключително много притеснява големите туроператори, което естествено притеснява и нас. Защото това означава, че се поставя под съмнение сигурността на летния туристически продукт и на услугата, която предлагаме. И поради тази причина ние получихме много писма от организации като Националния борд по туризъм, КНСБ, АИКБ, Асоциацията на концесионерите, Съюза на собствениците в Слънчев бряг... Повече от осем са вече организациите, които искат от нас да стартираме промени и всъщност да извадим плажовете от общия ред и те да се върнат в ЗУЧК, където им е мястото. Както е с останалите обекти на концесия, които са изключителна държавна собственост.

- Какво имате предвид?

- Подземните богатства също не са по общия ред, те са по Закона за подземните богатства; концесиите за минералните води също не са по общия ред – те са по Закона за водите. Единствено плажовете са тези, които попаднаха в хипотезата на общия ред, която, пак казвам, е изключително утежнена предвид дребния и средния бизнес, които са основните концесионери на морските плажове. И пак повтарям, че изваждам от скоба националните курорти, които няма как да бъдат използвани като пример за всички останали 237 плажа. Така че ние като Министерство и бидейки сезирани от всички тези организации сме стартирали обществено обсъждане на промени в Закона за концесиите, което в момента тече.

- Кога започна това обсъждане?

- Миналата седмица.

- Т.е. въпросът за изработване на нова наредба след спирането ѝ от Върховния административен съд не стои пред Вас?

- Нека да подчертая, че съгласно Закона за концесиите Министерството на туризма няма правомощия по написването на наредбата. Тази наредба беше изцяло изработена и предложена от екипа на ресорния вицепремиер по икономическа и демографска политика (преди - Валери Симеонов, а сега - Марияна Николова – б.а.).

- Какво обаче правите сега, за да намерите стопани на плажовете, които нямат такива?

- Обявяваме процедури за наеми.

- Така ли ще излезете от ситуацията?

- Длъжни сме, защото за нас е много важно за сезона да има стопани на плажовете. Пак казвам, че за съжаление това води до много голяма несигурност от страна на големите туроператори – как ще продължат да се стопанисват изключително важните черноморските курорти. Давам пример с „Албена“. Предстои ни сега и ITB (Internationale Tourismus-Börse) другата седмица в Германия. Това са основни въпроси и ние сме длъжни да отговорим, че сме стартирали обществено обсъждане и се надявам наистина да се осъзнае колко са различни като обект морските плажове и как те трябва да бъдат в самостоятелен и специален закон, където им е мястото. Само за сведение, преди 2008 г. - преди да влезе в сила ЗУЧК, плажовете са се отдавали по стария Закон за концесиите и по него може би за десетина години са били отдадени не повече от три концесии. Може да си представите за какво говорим като процедура.

- Сега законопроектът е Ваша инициатива, нали така?

- Да, той е качен за обществено обсъждане миналата седмица по искане на браншовите организации. Разбира се, аз като ресорен министър подкрепям тяхното искане, защото ние сме наясно с детайлите и специфичния предмет, свързан с управлението на морските плажове, които формират над 80% от целия летен туристически продукт.

- Понеже в това отношение сте в конфликт с Валери Симеонов, смятате ли да направите среща и да убедите него и неговите депутати с Вашите аргументи по някакъв начин?

- За мен е важно да работим с всички и излагаме пред абсолютно всички народни представители нашите аргументи.  Морските плажове, пак повтарям, са много специфичен предмет и водят след себе си доста последствия – преки и непреки, свързани изцяло с летния ни туристически продукт. Надявам се нашите аргументи да бъдат чути. Съответно при необходимост от допълнителни разяснения винаги сме били на разположение, защото диалогът е на първо място и той е ключов. Стартирали сме общественото обсъждане по искане на всички организации – виждате и КНСБ, а и КТ „Подкрепа“ също са се обърнали към нас за информация, защото секторът осигурява изключително много работни места и всички хора са притеснени от тази несигурност, която в момента се създава.