Мария Попова, психолог: Да запазим психиката на онкопациентите ни е сред основните задачи в УМБАЛ „Дева Мария“

При създаването на отделението бе взето решение да предоставяме по-различна услуга, като включим психологическата помощ в терапията на пациента, казва тя

Ключови думи: умбал дева мария, бургас, новините днес, последни новини, новини от последния час

-Г-жо Попова, вчера светът отбеляза Световния ден за борба с рака. За никого не е тайна, че борбата с онкологичните заболявания има много аспекти, като психологическият е един от тях. Вие сте психолог в отделението по медицинска онкология на университетска болница „Дева Мария“.Разкажете ни каква е ролята на психолога в лечението на рака?

-Вече повече от година се занимавам приоритетно с пациенти, страдащи от онкологични заболявания, които са потърсили помощ в отделението по медицинска онкология на университетска болница „Дева Мария“. Още при създаването на отделението бе взето решение да предоставяме по-различна услуга, като включим психологическата помощ в терапията на пациента, защото сме убедени, че в борбата с онкозаболяванията трябва да се спаси не само тялото, но и душата.

Никой не е подготвен за диагнозата. Страшната дума „Рак” нахлува в живота ни внезапно и напълно неочаквано. В много случаи пациентът не може самостоятелно да разбере обективна картина на своето заболяване и смята, че смъртта е неизбежна, а подобряването е невъзможно. Това мислене пречи да се бори с болестта, затова ролята на психолога е да помогне на пациента да изгради мотивация, да погледне реалността с обективен оптимизъм и да се бори за собствения си живот. Болестта е различна за всеки, затова и психологическата подкрепа е различна. Подходът към пациентите е съобразен с това дали диагнозата е поставена скоро и предстои да се вземе решение за лечението, дали пациентът е в средата на лечението или вече е приключил с него. Значение имат също така съпротивителната сила на пациента, семейната и социална подкрепа, както и тежестта и перспективата на заболяването. Психологът изслушва, насърчава, мотивира пациента както в хода на лечението, така и след това. Помага му в преодоляването на комуникационната бариера с близки, колеги, приятели с цел предотвратяване на недоразумения и социална изолация.

Една от най-важните роли на психолога, който работи с онкологично болни пациенти, е да им помогне да намерят баланс между бремето на болестта и времето „без рак”. Чувствата като страх, гняв, скръб, мрачни мисли и т.н. имат своето място в живота на пациента. В същото време трябва да има минути, часове, дни, в които на фокус да бъде комуникацията с хора, грижата за дома, близките, домашния любимец, ангажираност с различни дейности, хоби и т.н. Важно е пациентът да намери баланс между тези две страни и заедно с психолога да изградят нови стратегии за справяне за по-пълноценен живот с болестта.

-В търсене на причините за поява на рака, често се набляга на психологическите особености на човека, на податливостта му към стрес, депресия и неудовлетвореност. Какви са Вашите наблюдения?

-Ние, хората, винаги търсим обяснение за случващото се. Ако намерим приемливи отговори за нас, независимо от тяхната истинност, ние сме вече по-спокойни. Поглеждайки назад, винаги е възможно да се намерят привидно правдоподобни обяснения за болестта. Но те се формират въз основа на собствената ни гледна точка и следователно не са научно валидни. Убеждението, че ракът е психологически обусловен, често кара засегнатите от болестта да обвиняват себе си, че са живели погрешно. През последните години все по-често се осъзнава фактът, че отрицателният дългосрочен стрес е вреден и увеличава риска от заболявания. В същото време, разбира се, трябва да се вземат предвид и генетичните, хранителните, физические причини, както и токсините в околната среда, радиацията, злоупотребата с алкохол и тютюнопушене и т.н.

-Депресията може ли да е причина за отключване на онкологично заболяване?

Депресията е реакция на болестта, а не причина за онкологично заболяване. Убеждението на мнозина, че човек се разболява от рак поради депресия, определени личностни черти, стрес на работното място или загуба на важен за него близък е научно недоказано. Също така няма доказателства, че положителното мислене и позитивното отношение към живота предотвратяват появата на рак. Депресията често се развива сред онкологично болните пациенти и сама по себе си е сериозно разстройство, защото води до намаляване на енергийния потенциал, липса на желание за общуване и чувство на постоянна меланхолия, което води до намаляване на мотивацията за лечение, липса на желание за борба за живота, поява на суицидни тенденции и редица други заболявания, заедно с влошаване на състоянието.Често симптомите на рака и страничните ефекти от терапията причиняват много хронични или временни проблеми, които водят до допълнителен дискомфорт на човека. Физическата слабост и умората в много случаи лишават пациента от способността да работи и да прави обикновени неща, много от тях често изпитват умора и сънливост, поради което прекарват по-голямата част от деня си в леглото. Ограничаването на мобилността лишава човека от възможността да живее пълноценен живот, а промяната във външния му вид, по-специално загуба на орган, коса, телесно тегло и т.н.се отразяват негативно върху самооценката и психическото състояние на пациента с раково заболяване.

Често пациентите с онкологични заболявания се чувстват безпомощни и виновни пред своите близки, на чиито рамене лежат редица отговорности и необходимостта от допълнителни грижи. По този начин самочувствието на пациент с рак е и цел за корекция на психолога, който се стреми да му помогне да осъзнае ирационалността на вината си и да запази самочувствието. Вината и ниското самочувствие може да провокират развитието на депресия, а за нас е важно пациентът да не се поддаде на тези чувства. Всички научни изследвания ясно сочат едно и също – активното поведение на хората в хода на болестта е свързано с по-добри шансове за справяне със заболяването. Апатията, отричането, криенето на болестта, депресията и отказът от борба оказват неблагоприятни последствия и по-малки шансове за преодоляване на болестта.

-Ракът е диагноза, която засяга не само болния, но и неговото семейство...

-Да, когато човек преминава през толкова труден период, това засяга и неговите близки. Тяхната подкрепа е много важен фактор за пациента в борбата му със заболяването. В крайна сметка, те се страхуват да не загубят любимия си човек. Те са тези, които се грижат за него, помагат и го насърчават да се излекува. Именно близките трябва да се справят с тежките последствия от емоционалния стрес на пациента, като раздразнителност, депресия и емоционална нестабилност. Поради това те също се нуждаят от психологическа помощ. Често близките хора не знаят как да се държат правилно с болните от рак, за да им помогнат. Не знаят какво трябва да му кажат и какво е добре да се избягва, кога да бъдат с него и кога да го оставят сам. Психологът може да помогне в търсене на тези отговори, както и на отговорите на много други въпроси, разглеждайки личните характеристики на пациента, както и спецификата на цялата ситуация Възприемам лечението на онко-заболяванията като мобилизация не само на пациента, но и на неговите близки, на лекарите и на всички подкрепящи фактори. Това е мисия и вярвам, че ролята на психолога в лечението на онкологичните заболявания ще става все по-популярна и достъпна. За мен е много важно, че в нашето отделение и пациентите, и техните близки имат достъп до постояна и напълно безплатна психологическа подкрепа, която ще развиваме все повече.