Как и кой направи заговора срещу Тодор Живков

Времето, което ни отдалечава от 10 ноември 1989 г., затрупва някои детайли от същината на събитието, обърнало общественото развитие на България. Документите и спомените на съвременниците дават втори живот на фактите, на които пък стъпва историческата истина.

След като се виждат и разговарят през 1987 г. Тодор Живков и Михаил Горбачов се разделят като съпрузи пред развод. Вички присъствали на срещата отбелязват, че повелителят на перестройката е видимо хладен с българския лидер. Преди това в затворен кръг Тато си позволява да говори, че „това, което сега започва в Москва, ние в България сме го направили още през 1956 г.”. За Кремъл Тодор Живков вече не е „нашият човек в София”.

В Москва идват и сигнали, че първият човек на БКП и НРБ може да бъде сменен. Още през 1986 г. Начо Папазов в ГДР се вижда на четири очи с теоритика на перестройката Александър Яковлев и поставя въпроса за смяната на Живков. Преди това е засечено тайно рандеву на Папазов със съветски дипломати в корейския ресторант на ул. „Асен Златаров” в столицата. Обсъжданата тема е същата – как Тато да си отиде. Горе-долу по същото време генерал Велко Палин, шеф на отдел „Военно-административен” в ЦК на БКП споделя пред съветски маршали, че българските военни са готови да свалят Живков. В Москва също има раздвижване – Горбачов специално разговаря с референтите за България в международния отдел на ЦК на КПСС. Иска му се да си разясни ситуацията и разположението на силите около българското ръководствто.

Промяната на вятъра бързо е усетена от Андрей Луканов – човекът, който рядко преди това се е ползвал с доверието на диктатора от Правец. Съветският възпитаник от „трето поколение комунисти” зачестява с контактите си с дипломати от Москва. Той дори не се крие – срещите му са полуофициални – мерцедесът на Карлович е често пред сградата на посолството с червения флаг. Особено близък до Луканов е съветникът в амбасадата Валентин Терехов, с големи правомощия, дадени му от двама посланици. Срещите има стават в сауната на съветското посолство – там бъдещият български премиер е чест гост. След това в компанията се включва и новопристигналият нов амбасадор – Виктор Шарапов. Както се знае той идва в София със специална мисия от Горбачов, чийто съветник е няколко години. Шарапов е със завидна биография – генерал от КГБ, работил в екипа на Андропов, когато той оглавява ведомството на „Любянка”, бивш журналист, познавач на Далечния Изток, човек със здрава ръка и хладен разум. В съветската партийна върхушка и дипломация Виктор Василиевич е изпълнявал с успех десетки специални мисии по света.

Заверата между Луканов, Терехов и Шарапов се следи със засилен интерес от Москва. Срещите между тримата в сауната зачестяват. Кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП дори предлага те да се пренесат на негова територия – в малката му семейна вила в Рила, където заговорниците се събират дори семейно. Тази вила има любопитна история. Когато се разчува, че Луканов си строи дом в Рила, Живков разпорежда да се направи проверка, с какви средства върви строежът. Оказва се, че всичко е заннно, а площта на вилата е направо миниатюрна. В планината Шарапов, Терехов и Андрей Рарлович често излизат да берат гъби, необезпокоявани от охраната.

През лятото на 1989 г. совалките на Луканов със съветските дипломати са в апогея си. В заговора се включват и още хора от българското партийно и държавно ръководство – Петър Младенов, Димитър Станишев, Добри Джуров, Георги Атанасов, Йордан Йотов... Любопитно е, че за всичко това е добре осведомен самият Живков. Съветникът му Костадин Чакъров докладва за тайната завера и предлага на боса си радикално решение: „Поисках специален разговор с Тодор Живков, на който го запознах с бързопротичащите действия. Той ме изслуша и каза, че и той има такава информация, и попита какво мисля. Предложих му да ми разреши с едно отделение подбрани от мен хора да изведа посреднощ Петър Младенов, Добри Джуров, Андрей Луканов, Димитър Станишев, Начо Папазов, неколцина генерали и да ги изхвърля с пранги през Дунав или Черно море до съветския бряг и Горбачов да си ги прибере... Живков реагира силно отрицателно.”

Първият човек е пасивен и заради здравословното си състояние в момента. Той не се чувства добре – отпаднал е, симптомите са неясни, лекарите от Правителствена болница не могат да помогнат. Личният му лекар проф. Григоров е в дълга командировка в Москва и това дава повод на Живков да престане да му се доверява. Викат проф. Александър Чирков. Прочутият специалист по сърдечно-съдовите заболявания преглежда държавния глава – той се оплаква от подуване на коляното и от главоболие. Терапията, която препоръчва Чирков е нова, това още повече вдига авторитета му пред Живков. Викат и немски специалист - проф. Кл. Клаузен, който за да определи кондицията на пациента си го падлага на стрелкови тест. Това става в резиденция „Евксиноград”. Ръката на Живков не трепва - с пистолет прострелва мишената в центъра с 12 изстрела. Терапията на проф. Чирков продължава, и в края на септември 1989 г. Тато вече е по-добре.
 

До историческия пленум на 10 ноември остава малко повече от месец. Обръчът около Живков се затяга – заговорниците, организатори на преврата вече сондират на широка основа идеята си да сменят генералния секретар на ЦК на БКП. Самият Живков като че ли, се примирява с хода на събитията. Иска му се обаче, да остави избран от него свой заместник. В Политбюро той предлага три имена – Александър Лилов, Георги Атанасов или Иван Панев. Обаче заговорниците, подкрепени от Москва, имат друг кандидат – Петър Младенов. Волята на диктатора, управлявал десетилетия страната, отново е прекършена.

През следващите седмици и дни той не е способен да спре последвалите събития, България тръгва по пътя на демокрацията...