Хиляди бургазлии посрещнаха Христо Стоичков, легендата събра целия град в Гранд хотел и СПА Приморец
На 16 декември (неделя) Бургас имаше предколеден повод за празник. В Гранд Хотел и СПА Приморец в морския град биографията си представи легендата на българския футбол – Христо Стоичков. Събитието уважи и съавторът на книгата - спортният журналист Владимир Памуков. Няколко хиляди бургазлии търпеливо изчакаха реда си за среща с най-великия роден голмайстор на всички времена. Камата отдели време и внимание на всеки, раздава автографи и се снима с хората в продължение на почти шест часа, без да изгуби неизменното си отлично настроение и усмивка. Част от ценните кадри стана и Златната топка, която Стоичков бе донесъл със себе си като комплимент-изненада за публиката. На място налични бяха копия от второто допълнено издание на „Христо Стоичков: Историята“, осигурени от партньорите на събитието – издателство „Софтпрес“ и книжарници „Хеликон“.
Повече за „Христо Стоичков: Историята“ разказа нейният съавтор – спортният журналист Владимир Памуков. Той е трикратно избиран за журналист на годината на в-к „Труд“, в годините, в които изданието има над половин милион броя тираж; носител на награда за спортна журналистика на името на Людмил Неделчев – Люпи и Николай Колев – Мичмана; носител на приз „Черноризец Храбър“ в категория „Спортна журналистика“ за номер едно в печатните медии. Отразявал е шест летни олимпиади, финалите на седем световни и шест европейски първенства по футбол, както и 250 мача на националния футболен отбор от 93 година до днес. Провеждал е интервюта с многобройни звезди на родния и световния спорт, включително величия като Диего Марадона, Лионел Меси и Роналдиньо. Автор и редактор на документални филми, книги и фотоалбуми за известни български спортисти – Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Армен Назарян, Любо Ганев и разбира се, Христо Стоичков.
- Г-н Памуков, благодаря за отделените време и внимание. Откога се познавате с Христо Стоичков?
- С Христо Стоичков се познавам от 30 години. В по-близки отношения сме като футболист и журналист от времето с националния отбор, чийто мачове отразявам от 23 години и почти нямам пропусната среща. Мога да кажа, че прекрачихме границата, не се страхувам да го кажа, между журналист и звезда до приятели, през 98-ма година.
- Как се стигна до написването на биографията?
- Всъщност, решението не беше наше. Коментирали сме през годините, че ще напишем книга и ще има сърдити. Всичко беше само на приказки, докато един ден при мен дойдоха представители на издателство „Софтпрес“, с оферта да напиша книга. Знам, че преди това той е отклонявал подобни предложения. Свързах се с него и го попитах кога ще си идва в България. Срещнах се с хората. Те направиха нещо ново и различно, дори без да го познават. Казаха, че искат да направят тази книга не с комерсиална цел и не за да гонят постижения, а че искат той, като най-успешния българин за тях, успял в една област от която се интересува целия свят, да бъде пример за децата. Допълниха, че България се нуждае от кумири и спортът е най-прекия път до сърцето на децата. Това бяха 3-4 изречения, които го спечелиха. Той изобщо не прояви интерес към свързаните финанси. Каза – „Ето, ако се разберете с човека, който ще напише книгата - аз съм ок. Знам, че ако това се случва в Америка и Испания ще е друг разговорът, но тук в България състоянието е не много добро. Знам, че от книги не се печели. Разбирайте се, аз съм за.“
- За колко време се случи цялата книга?
- Малко повече от година си говорихме. Аз съм пряк свидетел на 2/3 от събитията, описани в книгата и не се нуждаех някой да ми обяснява допълнително. Това, което не знаех Христо споделяше. Най-често разговорите ни бяха по самолетите. Докато пътувахме аз си записвах и на следващата среща – му давах ръкописа да го прочете и да прецени. Всъщност той почти не е правил промени. Имахме голям плюс – че когато каже нещо, си държи на думата и още в самото начало, когато му казах, че аз искам да правя тази книга, той открито сподели всички гафове и грешки и изобщо - неща от живота си, защото той не е само триумфи, а напротив.
Най-ценното на книгата е, когато хората осъзнаят през какво е минал, за да стигне върха. Защото през годините съм виждал, че приемат като някаква даденост едва ли не, че е спечелил Златната топка. А реално това е едно наистина уникално постижение. Както той сам казва – „Имаме двама космонавти и един носител на Златната топка“. Това целяхме с книгата - да се спечелим аудиторията, която не е само чисто фенска, тя е ясна. Ние искаме да достигнем до хора, които знаят кой е Стоичков, но не са наясно с футбола и искат да видят точно тези моменти, които са го довели до мястото, на което е днес. Затова направихме тази биография – и на него му прави чест, защото успелият човек не се страхува от грешките си.
- На страниците на „Историята“ Стоичков сам се определя като "бомба със закъснител". Усещали ли сте Вие този огнен нрав, който той има?
- Да, особено в силните му, активни на терена години, не се знаеше как ще реагира в ситуации, когато се ядоса. Той е експанзивен и си казва всичко без втори план. Всичко е директно и затова хората имат респект от него и не знаят как да подходят. Обаче като го опознаят и започне да се шегува и да прави неговите си номера, става много весело. Влиза им в сърцето, защото очакват едно, а получават друго - и е хубаво, че той не се страхува от грешките и ги казва всички. Това е истинската му история, а не такава, глазурена, захаросана или неистинска.
- След като преминахте през живота му заедно с него, промени ли се личността, която той бе за Вас преди това?
- Аз съм го възприел отдавна и ние сме се проверили във времето, в трудности. Имаше моменти, когато той примерно бойкотира, защото имаше несправедливост - в отбора на 4-тите в света - на националния отбор. Аз знаех защо - и го подкрепих. Една година бяхме на барикадата, едва ли не - цяла България срещу нас - докато се разбере истината, но не се огънахме - нито той, нито аз - и това беше най-голямата ни проверка във времето. Това беше 97-98 година.
- Какво му трябва на българския спорт днес за да достигне отново до висините?
- Това е толкова дълга тема. Първо, българският спорт се самоуби, той се саморазруши. Школите където бяха децата, треньорите на които се плащаше за да търсят таланти, които после подаваха нагоре в спортните училища, а спортните училища на свой ред ги подаваха в националния спорт и така функционираше всяка верига. Треньорите работеха и освен морално удовлетворение, като виждаха техните възпитаници да успяват, получаваха и материални възнаграждения, с които да си гледат спокойно семействата. Днес, спортните училища реално ги разбихме. Сега се опитват нещо да възстановят, но не е същото. Детските школи ги няма, треньорите - тези апостоли, които търсеха талантите - или карат такси допълнително, или ходят на пазара да продават, търсят си друга работа, защото не могат да осигуряват семействата си.
- Какво дават хората като Стоичков на децата?
- Вяра, че те могат. Нищо, че са от малка България, нищо, че не сме велика сила. В книгата даваме пример точно за това, през какво е минал той, а не се е отказал. Три пъти едва ли не, изхвърлен в канавката извън пътя, той се връща обратно. Един българин става покорител на ТОП 3, тартор на един от най-великите клубове на света, който играе всяка седмица пред 100 хил. души и има поклонници в целия свят. И един българин - там става тартор с таланта си, с характера си, с всичко. Това е пример за децата, че всяко дете може да успее, във всяка една област, да вярва. Това ни е нужно сега, затова го направихме. Книгата до достигне до хората, включително и до дамската аудитория, която по-малко се интересува от футбол, но се интересува от личности и хора. Прави впечатления при тези срещи, че много жени идват и споделят, че са впечатлени от историята.
- Христо Стоичков сега Ви е колега. Как смятате, че се справя?
- Мога само да му завиждам за лекотата, с която се справя. Защото - първо той е голяма звезда - на него никой нищо не му отказва; второ - зад него стои огромна телевизия "Унивижън", която държи и Мексико, и Америка и е с огромен ресурс. Те имаха 108 млн. аудитория по време на световното, това е рекорд. Когато имаш този ресурс зад себе си и когато имаш името, както и екип, който да ти помага - всички врати са отворени. Той след толкова интервюта, които е дал, вече познава много добре обстановката в студиото, на снимачната площадка – и знае как да реагира и как да се измъкне. Подготвен е с проучване, с въпроси, знае как да ги зададе, как да подходи, а и към него вече звездите са по-откровени, а не с известната доза резерв, който дадена известна личност има към журналиста. Те му имат доверие и това е най-важното.
Владимир Памуков приключва разговора с усмивка и се връща към хората в Гранд Хотел и СПА Приморец, дошли за среща с една истинска легенда: Христо Стоичков. С усмивка към него се приближава Тони Димитрова, която благодари за добре написаната книга – и носи още три бройки от нея – „за приятели“. Журналистът ѝ казва „Няма само Вие да ни радвате“ и после отново потъва в разговор с тези, които искат да поговорят с него. Междувременно, Христо Стоичков позира усмихнато до поредния човек, дошъл да се срещне с него. Подписва, снима се, благодари. Хората си тръгват още по-усмихнати, прегърнали една хартиена надежда и доказателство: че няма невъзможни неща и у нас. Обещание, скрепено с подписа на номер осем – най-великият български футболист на всички времена: Христо Стоичков.