Търговските отношения САЩ-ЕС ще са барометър как ще изглежда световният бизнес
В поредица от специални интервюта ще представим света през очите на журналистите от екипа, които следят икономиката, финансите и пазарите 365 дни в годината.
Николай Кръстев е един от най-изявените международни репортери и редактори у нас. Започва журналистическата си кариера през 1992 година в програма „Хоризонт“ на БНР, още докато е студент в СУ „Св. Климент Охридски“. В националното радио работи в областта на външната политика, отбраната, етническите въпроси и вероизповеданията. Специализира се по проблемите на Балканите и разпадането на бивша Югославия през 90-те години, както и гражданския конфликт в Македония. Работи като специален пратеник по време на военните действия в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Македония. Бил е кореспондент на БНР за Западните Балкани, базиран в Белград от 2003 до 2011 година.
- Кои са трите ключови събития, които имаха отражение върху света на бизнеса в последните 3 години?
- Първото ключово събитие, което е свързано с посочения от вас период е подобряването на отношенията между двете корейски държави и започналото затопляне на отношенията между тях. На този фон срещата между президента на САЩ и лидера на северна Корея показа желанието на Белия дом да върви към нормализирането на отношенията в световен план. Ако се върнем по назад във времето периода 2015-2018 г. събитието, което имаше важно регионално и световно измерение беше свалянето на руския боен самолет в северна Сирия от турските ВВС през ноември 2015 год. След това последва влошаването на отношенията между Турция и Русия, което се отрази върху процесите в Сирия, Кавказ и черноморския басейн.
Събитието, което имаше за България много сериозно измерение, беше първото председателство на страната ни на ЕС, което върна във фокуса на Брюксел проблемът с интеграцията на Западните Балкани. София върна темата след близо 15 годишно отсъствие след срещата в Солун и създадения тогава Солунски дневен ред. През 2018 г. беше поставено началото на края на продължилия най дълго балкански проблем спора за името на югозападната ни съседка Република Македония. Скопие и Атина се договориха след маратонски преговори за новото име на бившата югославска република. Всичко обаче ще зависи от това дали македонското Собрание ще приеме навреме поправките в конституцията на страната си, за да може да отвори в крайна сметка пътя на Скопие към евроатлантическата интеграция.
Пред Bloomberg TV Bulgaria премиерът на Република Македония г-н Заев обяви, че постигането на договора между Скопие и Атина е станало след подписания договор за приятелство между България и Македония, отлаган дълго време от Скопие. Това доведе и до много сериозен тласък в двустранните икономически отношения и влизането на македонски стоки на българския пазар, както и на големи техни търговски вериги. Търговията е нараснала с близо 20% за последните 12 месеца, което е сериозен индикатор.
Събитие, което в регионален план ще играе негативна роля, са лансираните предложения от президентите на Сърбия и Косово за размяна на територии и разграничения. Александър Вучич предложи разграничаването в доминираното от сърби северно Косово с останалата част на най младата балканска държава. От Прищина Хашим Тачи се обяви пък за присъединяването на трите общини с албанци в южна Сърбия към Косово. След неуспеха на Косово да бъде прието в Интерпол, Прищина наложи 100% мита на стоките от Сърбия в Косово, което поставя региона в сериозна неизвестност. това ще влияе и върху диалога между Белград и Прищина, които стартира преди пет години и постави началото на нормализацията им, но поставя под съмнение как ще завърши този процес.
- Вие следите отблизо случващото се на Балканите. Управляващите в Македония дадоха знак за проевропейско бъдеще на страната. Как това се отразява на отношенията между ЕС и Русия?
- След май 2017 г. Република Македония тръгна по пътя на успешната евроатлантическа интеграция, но трябваха почти две години това да стане факт и страната да навакса сериозното изоставане в което бе поставена от управлението на бившия македонски премиер-автократ Никола Груевски. През последните три години станахме свидетели на засиления руски интерес към съседна Македония, започнал с изказването на руския министър на външните работи Сергей Лавров пред комитета по международни въпроси в Думата през пролетта на 2015 г., когато обвини България и Албания, че искат да си поделят Македония, поставяйки София и Тирана в неудобна ситуация.
Намесата на Русия в македонските процеси доведе до активизацията на руски правителствени структури на Балканите, като запомнящ се пример от тази година беше разкритата руска шпионска мрежа в Гърция, която е трябвало да пречи на постигането на споразумение за името между Скопие и Атина. Вследствие на това разкритие за първи път в историята на гръцко-руските дипломатически отношения, които датират от 190 години, се стигна до прогонването на руски дипломати от Атина, както и отлагането на посещението на руския външен министър Лавров през август т.г.
Македония се оказа проблематична в отношенията не само между Брюксел и Москва, но и между Вашингтон и Москва. Русия се опитваше и още опитва да спре присъединяването на страната към НАТО и ЕС, смятайки това за удар срещу себе си, без да отчита вероятно, че това е волята на хората в балканската държава
- Планът на Тръмп за създаване на нов пакт за сигурност със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Катар и Оман, Египет и Йордания ще се справи ли с агресивната експанзия на Иран в региона? Как ще се развият отношенията с Рияд на фона на случая Кашоги?
- Опитът да се спре влиянието на Иран в Близкия изток е много сериозен, но не съм убеден, че това ще е лесно и бързо. Тест за това са процесите в Сирия, Ливан и палестинските територии, където Техеран е с много сериозно влияние. Планът на президента на САЩ заслужава сериозен анализ, защото той показва желанието на Вашингтон да прехвърли част от отговорностите за процесите в Близкия Изток на страните лидери в него, каквато е Саудитска арабия.
През последните години наблюдаваме реформите на престолонаследника принц Салман, които иска да даде нова и различна визия на страната си в икономически и социален план. Очакванията на младите хора от започналите реформи на принц Салман са много сериозни, това имах възможност да се убедя по време на посещението ми в Рияд през тази година. Скандалът с убитият журналист Кашоги, както посочи докладът на ЦРУ, който директно свърза убийството с престолонаследника, постави в деликатна ситуация отношенията между Вашингтон и Рияд и образа на страната в международен план. Пример за това беше срещата на върха на Г-20 в Аржентина, където единственият лидер поздравил принц Мохамед бин Салман бе руският президент Владимир Путин.
Въпреки обществената реакция, гледано от днешния ден, не съм убеден, че това ще повлияе сериозно върху позициите на престолонаследника в кралския двор, защото това би довело до рискове за бъдещето на Саудитска Арабия и непредвидими сценарии за нейното развитие. Конфликтът в Йемен е риск за международната и регионална сигурност, той е важен за позициите на Саудитска Арабия и съюзниците й, които искат да гарантират стабилността в страната. Отражението на регионалните процеси в Персийския залив и Близкия залив показват колко сложен може да бъде региона, който има ключово измерение за световната икономика и гарантирането на стабилността до достъпа на енергоресурсите в него.
- Кои събития очаквате да повлияят в най-голяма степен върху развитието на бизнеса в следващите 3 години?
- Въпросът е интересен, но и много сложен. Еднозначно това са сложните и противоречиви и сигнали, които идват от Белия дом в световните търговски отношения. Примери за това през 2018 г. бяха обтегнатите отношения между Вашингтон и Пекин и Вашингтон и Брюксел.
Търговските войни, които предстои да се развиват през предстоящия период правят международните отношения много сложни и непредвидими. Нарушаването на НАФТА и търговският климат в Северна и Южна Америка прави много сложни икономическите контакти и отношения с такъв пазар. Европейско-американските търговски отношения ще бъдат барометър как ще изглежда световният бизнес. Влошаването на търговските контакти между САЩ и Китай може да има ефектът на пеперудата в целия свят, което би се отразило върху хода на световните бизнес отношения.
Позицията на европейските автомобилопроизводители и европейския бизнес ще бъде водеща за отношенията между Брюксели Вашингтон. Преговорите между Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Юнкер показаха, че компромис може да бъде постигнат, колкото и да е труден.
Другото важно събитие, което ще има сериозно икономическо измерение, не само в политически, но и в икономически план е Brexit. Какво ще стане с британската икономика, предстои да видим, но едно е от сега ясно, че страната навлиза в сложен период, които ще се усети след оттеглянето на европейския бизнес от Лондон.
Източник: Investor.bg Добави Коментар