Спомени от соца: Мъкнехме чували със зарзават и затваряхме буркани с туршия

За приготвянето на зимнина в буркани през Соц-а има няколко причини, основната от които е, че по руско-съветски образец българските комунистически управници взеха собствеността на хората и ги натикаха да аргатуват по фабрики и ТКЗС-та. Т.е. правенето на зимнина помагаше на хората в борбата им за оцеляване и повдигаше с малко скапаният им стандарт на живот. Да не забравяме че в комунистическата кочина нямаше търговия, като в нормалните държави и това допълнително утежняваше положението - имаше огромни опашки за банани, портокали, маслини (от най-нискокачествените), кафе на зърна и пр. През различни периоди липсваха боб, олио, леща, картофи, лук, тоалетна хартия (ако щете) и какво ли още не. Даже излизаха поговорки като - "Къде се губиш, като белия боб на пазара" или за някоя огромна опашка хората казваха - "Каква е тая опашка за маслини". Т.е. липсваше какво ли не, и хората се запасяваха, когато могат, включително и с пълненето на буркани. Благодарение на комунистическите престъпници, пълненето на буркани се превърна в национален спорт у нас. Разбира се, консервирането на храна в буркани е имало и в други страни, но при нас беше като за последно, като за война или потоп. За да има какво да се яде! Заради мижавите заплати, чиято разлика до реалния им размер отиваше в ненаситната уста на 1 милион комунисти и милион и 200 хиляди доносници. След всичко казано до тук - правенето на зимнина помагаше на хората да оцеляват. Без бурканите нещата щяха да са още по-зле.
Допълнителен стимул за пълненето на буркани бе и това, че след като комунистическите престъпници взеха земята на селяните и ги направиха аргати в ТКЗС, те предпочетоха да аргатуват в заводите (като по-лесно) и се юрнаха към градовете. Да оставим настрана, че тия градски селяни изпростачиха града, това е друга тема. В случая е по-важно, че техните родители (все още сравнително млади) останаха на село. Там те с помощта на откраднатото от ТКЗС отглеждаха в дворовете си прасета, кокошки, плодове и зеленчуци. Тогава фризери нямаше все още и цялата продукция се тъпчеше в буркани, по-голямата част от които отиваше в града "при децата". Така градските селяни успяваха да спестят част от мишавата заплата и след време се сдобиваха с луксозните за времето си кола и вила, и така изместваха гражданите-кореняци от социалната стълбица, но това също е друга тема. С течение на времето "лелките" и "чичковците" на село остаряха, повечето измряха и кервана на бурканите към града секна. Градските селяни трябваше вече да купуват чушките и доматите за да пълнят бурканите т.е. да дават пари. И това, заедно с масовото навлизане на фризерите по домакинствата сложи край на националния спорт по времето на скапания СОЦ - правенето на зимнина.