Модерният либерализъм - психично заболяване с опасни идеи*
Когато преди години представители на по-твърдото дясно казваха, че модерният либерализъм е психично заболяване, много хора закономерно реагираха с въртене на очи и клатене на глава. Днес диагнозата изглежда притеснително реалистична. Из целия Западен свят „това, което имаме като либерали“ сякаш се е сляло в един брутален пропаганден масив и наподобява движенията в пространството на огромно общо тяло с повредено колективно съзнание. Имиджът на историческия и политически термин либерализъм пострада лошо и може би необратимо от действията и идеите на зомбираните активисти, които си го сложиха на ревера, за да маскират реалната си тоталитарна природа.
Тези хора не са либерали. Те са радикализирани прогресивни производители на крясъци, цензура и насилие. Те са гейзер от опасни идеи и за жалост имат огромно влияние в обществата от Стария континент до Новия свят. Последните няколко години на прогресивен екстремизъм изличиха и малкото останали граници между политици, НПО-активисти, журналисти и знаменитости. Холивуд, големите медии, много от партиите и професионалната протестна маса оперират с общ софтуер. Разчитат на мрежа от интегрирани и синхронизирани програми, основани на алгоритми за роботизирани реакции на разнообразни стимули от реалността. Каквото и да се случи в богатия, противоречив и нюансиран свят, прогресивният масив автоматично изстрелва своите интелектуално корумпирани фабрични обяснения.
Те звучат горе-долу така: „Белите мъже са зли, непоправими и трябва да бъдат изтласкани от водещата роля в обществото. Белите хора като цяло са носители на вродена привилегия и трябва да отстъпят своето място на малцинствата и да млъкнат веднъж завинаги. Всички малцинства са жертви в Западния свят. Капитализмът е мотор на бялата привилегия и токсичното мъжество. Свободата на словото е просто прикритие за речта на омразата. А речта на омразата трябва да бъде забранена. Веднага. Политическата коректност е просто добро възпитание. Расизмът е навсякъде в „бялата култура“ и никъде в „не-бялата култура“. Ислямът има нужда от повече изява в пост-християнска Европа. Тероризмът е продукт на лошото отношение на западните хора към мюсюлманите. Полът е социална конструкция.“
Програмата от готови отговори на прогресивния проект е прорязана от противоречия. Критиците на левичарската либерална догма посочват, че повечето големи разкази за света на политико-медийно-корпоративно-шоубизнес-академичния конгломерат са родени от съзнателни и несъзнателни манипулации, содомизация на фактите и съвършено грешен прочит на историята. Но мнозина пропускат още една ключова черта на съвременния прогресивен проект: неговата бруталност и грубост. Може да говорим за простащината на прогресивизма.
Нека само си припомним бруталните атаки срещу американския съдия Брет Кавано отпреди седмици. Медии, политици и знаменитости се опитаха да го унищожат с етикета сериен изнасилвач. Без никакви доказателства.
Във Великобритания медии, политици и активисти съзнателно прикриваха стотици добре организирани мюсюлмански банди за примамване и сексуална експлоатация на хиляди момичета от бялата работническа класа. Те са били изнасилвани с индустриален размах в продължение на десетилетия. Всички отговорни фигури по веригата са ги предавали от страх да не обидят мюсюлманите и мигрантите. А когато най-накрая започнаха разкритията, същите тези прогресивни предатели се опитаха да унищожат живота на един от малкото хора, които алармираха за пакистанските банди от самото начало – Томи Робинсън.
Същите фигури на фалшиво морално възмущение героизират от високите си трибуни примитивните и брутални отряди за уличен терор на одиозните организации под логото на „Антифа“.
Актьори, певци, режисьори, продуценти, комици и други представители на развлекателния свят са превърнали своите платформи в киното, телевизията и концертните сцени в наказателни трибуни. Те облъчват своята публика с радиацията на радикализацията. Мадона каза, че иска да взриви Белия дом. Кати Грифин позира с окървавена маска с лика на Доналд Тръмп. В Лондон играят спектакъл за убийството на критичката на исляма и масовата миграция Кейти Хопкинс. Джейн Фонда сравни САЩ с третия райх. Сара Силвърман призова за въоръжен преврат срещу президента. Боно се присмя на „скучните бели датчани“ и направи нацистки поздрав, за да „осмее“ шведската десница. Роджър Уотърс бе освиркан от 45 хиляди души в Бразилия след като нарече новоизбрания с голямо мнозинство президент Жаир Болсонаро фашист. Артисти и интелектуалци от всякакъв ранг почти всеки ден осъждат въображаемия расизъм на консервативния електорат, докато в същото време упражняват съвсем реален расизъм. Мразещата белите хора журналистка Сара Джеонг стана член на редакционния борд на New York Times. Ислямистката Линда Сарсур е лидер на женско движение, подкрепяно от Холивуд и медиите. В колежите тече активна неомарксистка подмяна на историята на западната цивилизация. Либерали-вандали унищожават статуи и монументи на велики личности.
Каталогът с прогресивната простащина на знаменитостите и „носителите на експертиза“ е дълъг и продължава да се обогатява с примери за драматичната изява на колективно психическо заболяване. От едно известно време „това, което имаме като културен, медиен и политически елит“ просто не се държи нормално. И колкото повече дълбае в тинята, толкова повече се заблуждава, че свети от върха.
Това е диктатура на тълпата! Прогресивният тумор метастазира през уличния натиск. Тълпи от феминистки с розови „пуси-шапки“, които крещят нецензурни думи по авенютата на големите градове. Тълпи от маскирани в черно и въоръжени с камъни, бутилки с урина и метални палки „анти-фашисти“, които получават от големите престижни медии индулгенция да „удраят нацисти“. А кои са „нацистите“ – всички несъгласни с бруталните им тактики.
И, разбира се, тълпите от нелегални мигранти и „кервани с бежанци“, които са използвани от прогресивния елит като пионки в тяхната абсурдна борба за отворени граници.
* Заглавието и подзаглавието са на Флагман.Бг Добави Коментар