Златотърсачите са повече от нудистите в Слънчака
А златотърсачите тук, на Слънчев бряг, са повече от нудистите, видяхме със собствените си очи. Обичайно те се появяват в късните следобедни часове, когато изпружените на пясъка туристи, вече доволно слънчасали, си сгъват плажните хавлии и се отправят към банята в хотела. На пясъка са останали само празните шезлонги и чадъри и работното време на мъжете, оборудвани с металотърсачи, започва.
Понякога продължава до късни доби – зависи от ентусиазма и усещането за късмет. И късметът не закъснява:
„Къде стотинка, къде пръстенче… все нещо пада. Напоследък ми върви на ключове за автомобили, ама тях ги връщам, за какво са ми? А ако собственикът пожелае да се отблагодари… пак съм на кяр, пък и добро дело съм извършил”, разсъждава един от златотърсачите, развъртял модерен метален детектор точно пред „Какао бийч”. Не иска да каже по колко изкарва на ден от дейността си – да не му завидели конкурентите. Но признава, че това е основната му работа и тя го изхранва.
Така, между другото, негов колега се похвали, че преди дни е намерил мобилен телефон, и то „доста добър”. И с неприкрита завист разказа за „удара” на друг техен колега, който още в началото на сезона открил масивна златна гривна с камъни. Но понеже бил „ахмак”, я подарил на гаджето, вместо да „си оправи положението”.
Освен на късмета ловците на съкровища разчитат на едно особено човешко качество – разсеяността. Разсеяните туристи са им любими. Точно те си свалят пръстените, ланците и колиетата, преди да влязат в морето, и… после само пясъкът, гларусите и металотърсачите знаят къде лежат накитите.
Въпреки че не го признават, пясъкът на Слънчака е райониран и всеки търсач си пази територията. Както и стотинките, които са цели купища, но никой не се отказва от тях – носели късмет в екзотичния им бизнес…