Позор! Оставиха къщата на Йовков да изгори
Виждал съм я тая къща. Тя е на улица "Георги Живков" 11 и явно не се стопанисваше от доста време. В имота липсваха всякакви признаци на живот, а в двора бяха разпилени всевъзможни предмети от бита и боклуци. Само паметната плоча отпред напомняше за времето, когато певецът на Златна Добруджа е живял в морската ни столица и е създал първата си следвоенна творба. Даже знакът обаче бе доста стар, ако се съди по надписа.
Направих си труда да отворя учебниците и прочетох, че Йордан Йовков, който е от най-четените, най-издаваните и най-превеждани наши писатели, минава тайно през пролетта на 1919 г. тогавашната граница, разделяща България от Румъния, и се установява във Варна. През октомври същата година във Варна се ражда първото и единствено дете на Йордан и Деспина Йовкови – Елка Йовкова.
Тук писателят работи във Варненската мъжка гимназия. Напуска града през есента на 1920 г., след като е назначен за редовен сътрудник по печата в Българската легация в Букурещ.
Тази история сега е пепелище, но явно никого не го е еня. Камо ли местната община и управа.
Всъщност този пример е симптоматичен, защото из цяла България знакови за историята ни сгради паметници са оставени на произвола на съдбата, че и биват поглъщани от пламъците. Вижте Каблешковото училище и Тютюневия град в Пловдив, Къщата с кулата в София, джамиите от XV век в Карлово и Кюстендил. Идете до Копривщица и ще ви се стъжни за възрожденския комплекс.
То само това ни остана май – да плачем. Народ, който не си тачи големите личности, не може да очаква нищо добро.
Никола БОНЕВ, Варна за вестник "Ретро". Добави Коментар