Може ли БАН да се разпадне след бунта на метеоролозите?

Шефът на НИМХ Брънзов (в гръб) бе разочарован след срещата при премиера, председателят на БАН Юлиан Ревалски (с очилата) се страхува от разпад

Ключови думи: Ревалски, Българска академия на науките, Христомир Брънзов, НИМХ, метеоролози, метерология, Бойко Борисов, правителство, Красимир Вълчев, Румяна Бъчварова, Томислав Дончев

Премиерът Бойко Борисов не успя да сдобри ръководствата на Българската академия на науките (БАН) и на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Днес в Министерския съвет се проведе среща с участието на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, председателя на Общото събрание на академията проф. Евелина Славчева, председателя на НИМХ Христомир Брънзов. От страна на правителството са участвали премиерът Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, образователният министър Красимир Вълчев, както и Румяна Бъчварова - началник на кабинета на министър-председателя.

На последвалия брифинг министър Вълчев обясни, че са провели дълъг разговор.
От НИМХ категорично са поискали да бъдат извадени от БАН, което ръководството на академията пък не подкрепя.
Премиерът помолил до следващата сряда ръководствата на НИМХ и БАН сами да се разберат.
Министър Вълчев заяви, че ако дотогава те не постигнат съгласие, правителството ще търси вариант за излизане от кризисната ситуация. Какъв ще е той, обаче, засега не се изясни.

Шефът на БАН Юлиан Ревалски обясни, че се опасява от разпад на академията. Според него отцепването на НИМХ може да е опасен прецедент.
„Ако правителството желае да има хидрометеорологична служба, която да е на подчинение на Министерския съвет или на някое от министерствата, ние естествено ще обсъдим този въпрос с Министерски съвет и ще се постараем на базата на това, което съществува в НИМХ, да бъде изградена такава служба. Това, което обаче искам да заявя, е, че (и тази сутрин го казах) това механично изваждане на един институт – всичките хора, цялата материална база, сграден фонд и т.н., е нещо, което, вие си спомняте, преди 6-7 години беше предложено като вариант за закон, който да разформирова БАН. И поради тази причина ние разглеждаме като един прецедент, който е насочен в тази посока. И утре друг институт ще пожелае да направи абсолютно същото – да отиде към министерство, и някак си самата схема изглежда неприемлива, напълно неприемлива за нас.”

Шефът на НИМХ проф. Христомир Брънзов заяви от своя страна: „По отношение на това, което каза председателят, и аналога с предишни години, когато отвънка се искаше разделяне на БАН и изваждане на институти – в случая мисля, че ситуацията е коренно различна. Напротив, тука ние останахме с впечатление, че правителството не е особено охотно към извършване на такава дейност. В случая тука, както разбирате и знаете от нашето открито писмо, това е категоричното и ясно желание на всички работещи в НИМХ. Това, че можем да повлечем крак и други институти, аз не виждам защо трябва да е нещо лошо, защото в крайна сметка ние не сме крепостни селяни в някаква страна, която я няма вече отдавна. Така че нашата воля би трябвало по някакъв начин да се приеме и поне такова е нашето впечатление. Така че не става въпрос… напротив – ние сме така малко дори разочаровани от тази среща, защото очаквахме доста по-категорична позиция от страна на правителството, но вече те си знаят процедурите, това не е наша работа.”
Брънзов все пак добави, че са готови да разговарят с ръководството на БАН и прогнозира, че след десет дни вероятно ще има новина.

Красимир Вълчев обясни, че вместо от БАН одитът на НИМХ щял да се направи от одитното звено на Министерството на образованието. Целта е проверката от академията да не се възприеме като наказателна акция срещу метеоролозите.

Причина за конфликта между БАН и НИМХ е, че парите за издръжка на звеното по метеорология са крайно недостатъчни и то функционира все по-трудно.
Според шефа на академията решение може да се търси в посока по-голяма самостоятелност във финансирането на института. От НИМХ обаче засега не приемат този мек вариант и продължават да настояват за отцепването им от БАН.

Коментара по темата

до1

13.08.2018 17:40:36

По принцип почти всички чиновници лапачи полицаи актьори новинари кино деици журналисти писатели адвокати комисинери ддсари библиотекари политици ДСари шапкари-военни и паразити са сьбрани в СОФИЯ всички министерства са ТАМ ,лапат яки кинти усвояват даньците и дьржавните средства предназначени за ЦЯЛАТА страна затова и ТАМ/София /НЕдоволни няма там даце чистачките на Летишето взимат 13оо лв +премии ,мангалите се мусят на 1ооо лв заплата
За кьв чеп е тоя Институт по Метрология отваряш саита на Синоптик бг или чужд саит и виждаш ТОЧНА прогноза за 1 месец напред направена от Суперкомп с няколко хиляди тетрабаита инфо-памет за няколко милиона ,тия вБАН БНТ БНР за никьв чеп не стават харчат по 100 МИЛКИ на година /визирам БНТ/, да не говорим за воение и мисите в Афганистан гьлтащи по 120 милки годишно за да строим по 40-50 бр WC с клекало и мобилни бани за талибаните

Наблюдател

13.08.2018 16:43:39

В БАН работят едни баби и дядовци със закърнели мозъци
Никаква полза няма от това с което се занимават. Получават си пенсиите в същото време са на хранилка вБАН. Една безсмислена институция

Hahah

13.08.2018 14:01:06

Щом тиквата си прави каквото иска 3ти мандат защо ще го боли оная работа за бан

българин

13.08.2018 13:32:20

Академии на науките, като Бан има само в държавите - комунистически кенефи от бандитско-олигархичен тип. БАН е една проядена от комунизъм отживелица, взела на хранилка всякакви псевдоучени - паразити. В "белите" държави сериозната наука се прави от големите и реномирани университети.
Дано по-скоро Господ си прибере СИНОДАЛНИТЕ СТАРЦИ и отживелизата БАН да си отиде в историята!

от ефира

13.08.2018 13:17:58

БАН ПАРАЗИТА НА ДЪРЖАВАТА

Добави Коментар