Изкуството да бракуваш Голф 3 или как МВР почти ме изкара престъпник
Повярвайте, ако отидете в КАТ да свършите някаква работа и се окажете сред първите на опашката, редът ви дойде неочаквано бързо и имате шанс да се върнете на работа навреме, значи нещо не е наред и нещата задължително ще се объркат.
Колкото и добре да си върши работата, МВР може така да оплеска нещата и да ви върже ръцете (почти буквално), че да се чудите откъде ви е дошло.
Историята, която ще разкажа, може да се обобщи накратко така: МВР, с учудваща и за самото него лекота, успя да ме "репатрира" извън рамките на закона, като за удобство това се случи "на едно гише", без разкарване. Информационната система "изплю" данни за това, че имам анулирана лична карта, а откраднатият ми преди година, върнат и пратен за скрап автомобил, все още се води откраднат. И се издирва! А аз, едва ли не, опитвам да залича от регистрите на МВР това обстоятелство, вероятно, за да прикрия престъпление. И то с фалшива лична карта под ръка! Направо съм си за затвор.
Разказвам тази история, не за да реша личен проблем, тъй като той вече е решен. Признавам - със съдействието и пълното разбиране от страна на служители от МВР. Пиша това, защото случаят наистина е абсурден и показателен за това как невинен на пръв поглед "бъг в системата", може да обърка сериозно плановете ви!
Всичко започва преди малко повече от година. Една прекрасна събота през април 2017 г. установих, че съм изгубил личните си документи. Моментално уведомих за това МВР, но около час по-късно с мен се свързаха хора, които намерили цялото тесте с лична карта, шофьорска книжка, дебитни карти, талон за автомобила и т.н., и т.н. Срещнах се със спасителите ми, а оттам - с такси до районното, за да съобщя, че съм открил документите. Написах нови показания и дежурният офицер каза нещо от сорта на това, че е добре, че всичко се е случило през уикенда. Ако било през седмицата, документите отдавна да са анулирани, което усложнява ситуацията допълнително.
Така въпросът с валидността на личната ми карта, поне за мен, изглеждаше решен. Личната ми карта остава валидна. Наивник!
За зла участ, почти по същото време през 2017 г., откраднаха стария ми автомобил. Веднага уведомих полицията, където пък на всичкото отгоре ме гледаха учудено: Че кой краде стар Голф тройка!? Още по-странно - само няколко месеца по-късно ми се обадиха да кажат, че е открит. Случайно. След като патрул видял, как двама души в гетото бутат стара кола... Проверили я и се оказало, че е открадната. Последва дело, задържане на колата като веществено доказателство, а след това - прекратяване на делото и освобождаване на колата.
От МВР се обадиха: Елате да си вземете автомобила. Следва уговорка с фирма за скрап, уговорка с разследващия случая полицай и уверението, че с двете регистрационни табели и бланката от фирмата за скрап колата ще бъде свалена от отчет като отида в КАТ. Друг е въпросът защо това не става по служебен път. Вероятно заради таксата от 5 лв.
Година по-късно и месец, след като полицията освободи колата ми, която пратих за рециклиране, попадам в КАТ, за да си оправя документите. И там, о, изненада!
След няколко неуспешни опита да "вкара" номера на личната ми карта в системата, служителката ме уведомява, че тя е анулирана. Гледам спокойно. Убеден съм, че грешката е при тях. Идва една началничка, идва втора и накрая питат дали документите не са били изгубени. Казвам: Да! Тогава ми искат шофьорската книжка (която също беше изгубена и вероятно би трябвало да е анулирана, но не е!) и нещата се оправят. За личната карта ме съветват да ида в "паспортното".
Преглъщам, докато не ми сервират това с колата: Господине, но тя е открадната. Обявена е за издирване. Обяснявам им, че това не е вярно - колата е намерена, задържана, освободена и след това предадена за скрап, ето и бележка от фирмата. Следва вдигане на рамене, идване на една началничка, а след това и на втората, които се опитват да ме убедят - а аз много добре знам, че е така - че те със съответното районно управление не могат да обменят информация по служебен път и е най-добре да ида до РПУ-то да се разберем.
Опитах да обясня, че не съм аз този, който трябва да бъде посредник между две администрации в МВР и поисках да си свършат работата. Една от служителките заключи, че "господинът е прав", потърсиха телефон, свързаха се, разговаряха и обясниха, че "господинът е изнервен". Колегата, който е отговорен за случая, е в оперативка. Обадете се по-късно.
За да не се задръсти опашката, ме посъветваха да пия едно кафе (между другото в една каравана на отсрещния тротоар правят страшно кафе!) и да се обадя на "ето този телефон".
Добре, обадих се, но не на телефона от листчето, защото оператор ме увери, че той е или неверен, или непълен, или няма такъв номер. Обадих се на разследващия полицай, който взе нещата присърце и предположи, че колега, който се грижи за отписването на автомобилите от системата, просто е забравил да го направи. Въпреки че мина почти месец, откакто пратих колата за рециклиране.
Отново кафе, отново очакване и позвъняване. Готово, нещата са ок.
Връщам се на опашката, на гишето ме "поемат" веднага и, о, чудо, пак проблем! Колата продължава да се издирва, но този път от Интерпол! Спокойно, нещата са под контрол - опитна служителка поема случая и на ръка, върху документите, които подадох, е отбелязано, че "отписването" от Интерпол ще бъде прескочено в името на "разкомплектоването" на автомобила. Което, както вече споменах на два пъти, чисто физически, вече е направено преди повече от месец.
Не знам дали Интерпол все още се интересуват от старата ми кола, но съм щастлив, че всички премеждия се случиха на гишето в КАТ, а не на някоя граница с "Голфа"-а, ако бях решил да не го бракувам. В противен случай отдавна щях да съм или задържан, или глобен, или Бог знае какво. Добави Коментар