Млади български учени представиха проектите си в изследователския център на Еврокомисията (ВИДЕО)
Осем млади български учени посетиха Съвместния изследователски център на Европейската комисия в италианския град Испра и представиха своите научни проекти. Поканата е заради българското председателство. В Центъра, който прави широк спектър научни изследвания специално за нуждите на Европейската комиия вече работят 20 българи. В края на годината ще има нови конкурси за работа, от които младите учени могат да се възползват.
Виктория, Зорница, Олга, Радостина, Николай, Иван, Станислав и Владислав решили да се занимават с наука въпреки трудностите в България. Номинирани са и получават покана за посещение на Съвместния изследователски център. Искат да покажат какво могат в своята наука, но и да видят какво прави в момента световната наука в тяхната област.
„Това е една инициатива, която възникна сравнително скоро, по време на словашко председателство преди две години. Страната ни получава много по-голяма гласност и това е всъщност един начин за въвличане на младите хора и особено научните работници, защото това е нашата професия, в европейските проекти“, каза зам.-генералният директор на Съвместния изследователски център Чарлина Вичева.
Центърът има 6 научни звена в 5 европейски града- Брюксел, Карлсруе, Севиля, Петен и Испра. В Испра се намира най- големият от шестте научни центъра, които са включени в съвместния изследователски център към Европейската комисия.
Испра е малко градче близо до Милано, тук в центъра работят около 2000 учени. Прави се наука, но с една особеност- наука, която е в помощ на Европейската комисия. Или- центърът работи на границата между науката и политиката. Създаден е, за да получава Европейската комисия необходимите ѝ незавимисими научни данни.
За да покажат какво могат в Испра отидоха нашите млади учени. Олга Антонова е лекар- генетик от катедра по медицинска генетика към МУ - София, а проектът, който представи в Центъра, си поставя за цел лечението на рак на пикочния мехур.
„Той е свързан с тестването на едни вещества, екстракти от охлюви и рапани, наречени хемоцианини, които живеят в България за лечение на рак на пикочен мехур, ние сме изследвали тези вещества върху клетъчни линии свързани с рак на пикочен мехур и установяваме, че те имат потенциален ефект“, обясни тя пред камерата на националната телевизия.
В Иститута по физика на твърдото тяло към БАН работи Виктория Атанасова. Проектът и е свързан с използването на лазери за опазване на културното ни наследство. Премахва се корозията от откритите стари метални предмети.
По този начин чрез лазери можем селективно да намалим хлорната концентрация на повърхността на тези обекти така че да ги запазим за по-дълго време за изследвания, за излагане в музейни колекции и други, обясни Виктория.
С високоскоростна камера, термокамера, лазерен грануломер, компютърен томограф и 3D скенер Николай Стоименов от БАН работи по три проекта - за изследване на мантинелите при удар на хора в тях, за енергийната ефективност на мелниците и за хората с увредено зрение.
Технологията е много интересна- заснема се изображението, след което се дигитализира, прави се на три D, след което слабо виждащите или слепите хора го опитват и по този начин виждат картината, добавя Стоименов.
Представени бяха проекти за индекс на университетите на база на иновациите им, за катализатори за метали с цел опазване на околната среда, за компютърната томография, за проектирането на стоманобетонни конструкции. Колкото до Центъра всички казват, че са впечателни, а някои биха кандидаствали и за работа тук.
„Бих искала да разбера повече за JRC-тези съвместни изследователски институти, да видя лабораториите, как работят хората, какво е развитието на техонологиите и мисля, че наистина ще бъде от голяма полза за моята работа и да бих работила, разбира се“, каза пък Радостина Иванова от Института по Органична химия към БАН.
В края на годината тук ще има има специализиран конкурс за учени в различни области.