Духнахме ли свещите на пенис-тортата? И защо издънките в просветата станаха диагноза
Санкционират ги, уволняват ги, напускат, около имената им се мълчи ...и така до следващата идиотщина във фотоси, видео или статуси.
Стигнахме дотам, че се налага да приемем за нормално директорката на ОУ"Г.С.Раковски" в несебърското село Оризаре да си публикува с гордост момента от духането на пениса с тестиси върху тортата за Рождения си ден. Да приемем с разбиране любовта между преподавателката по английски език от ПГМЕЕ-Бургас г-жа Милена Сталева и абитуриент, която любов топлела сърцата им цяла година, преди да я покажат из фейсбук в кулминацията на бала. И да съжаляваме, ние - родители и деца, за оная лелка в климакс, дето се разсъблече на дансинга в Харманли, имитирайки еротичен танц с подобие на гол до кръста див индивид от мъжки пол. Да съжаляваме за въртящия се из интернет клип от извращенията им, защото след оставката й, се оказало, че била превъзходна възпитателка на малчугани в детска градина.
"Човекът е социално животно" е казал философът Спиноза. Той има нужда от комуникация, показност, споделяне, одобрение на външен вид или действие в публично пространство. ОК. Но ако сте Ванчето от магазина за плод зеленчук пред входа на вашия блок или пък Денито от бутика на третия етаж в мола. Тогава личният живот си е ваш избор и няма да има никакво значение какво останалите си мислят за вас. Защото във въшия случай важните ще бъдете само вие самите. Ако обаче сте учител, класен ръководител или пък още по-лошо - директор на цяло училище, вашият социален статус става автоматически публичен. Вие сте моделът за подражание, вие формирате мнение - с вашия външен вид и вашите изявления, вие сте примерът за авторитет, просперитет и вдъхновение.
Затова всяка изцепка в социалните мрежи като тортата с розовия фалос в с.Оризаре и дупето в зелена дантела от скута на абитуриента в Слънчев бряг, обричат професионалната ви кариера на тотален провал. И нещо повече - допринасят за деградацията на сферата, в която работите, а именно просветата.
И разсъждения от рода:"Аз ви уча децата и съм на разположение 24 часа за тях, пък работя за 820 лв." или "Ако искате бурка да сложа, а?!", са меко казано неадекватни като оправдание. И тук не говорим изобщо за професионализма, а за морала на личността.
И ако в песента на Роси Кирилова се надявахме любимата учителка да ни прости прегрешенията и болките, които сме нанесли като травма на душата й, докато е наливала знания и отношение към заобикалящата ни среда, то в XXI в. трябва да наведем глави от срам, че имаме подобия на преподаватели, които, явно, не осъзнават мисията си и не проумяват, че мястото им не е в тази система.
А сега, учители, отворете си фейсбукпрофилите и почистете голотията и простотията. Ако не ги различавате пошлостта измежду останалите статуси и фотоси, значи мястото ви не е в училище. Потърсете си бардак, пилон и подходяща публика. И оставете децата ни на хора със сърца и мозък, готови да служат на просветата. Ние знаем как да им благодарим.