Исторически момент! Българското председателство домакин на първия дебат за кохезионните политики след 2020. Как ще се разходват 300 млрд.евро?
Ключови думи:
Лиляна Павлова, кохерентна политика, Гюнтер Йотингер, Бойко Борисов, Българското председателство,
Първият дебат на високо ниво за кохезионната политика след 2020 година се проведе в рамките на от Българското председателство.
Форумът бе исторически, защото се обсъждаха какви ще са основните политики на кохезията в периода 2021-2027 година. Проектобюджетът е за над 300 млрд.евро, които ще се инвестират, за да стимулират икономиките на новите страни-членки на ЕС и изгради добра инфраструктура.
Конференцията бе открита от премиера Бойко Борисов, а в нея участваха еврокомисарят по
бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер, вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на
Българското председателство Лиляна Павлова, представители на всички страни-членки на ЕС,
кметове, синдикати и други.
„Това е най-важният Съвет, който провеждаме по време на нашето председателство, защото
Кохезионната политика е основата за свързаността на Европа. Всичко добро, което сме
направили в последните години - за над 20 млрд.лева, сме го реализирали по тези програми.
Това ни даде възможност за повишаване на БВП, инфраструктура, подобряване на
квалификацията на хората, които упражняват труда си и много други”, каза премиерът Бойко
Борисов.
Министър-председателят подчерта, че предстои решаването на важни проблеми – киберсигурността, дигигаталната инфраструктура, общата европейска отбрана, за която все по-често се говори, и разбира се – миграционната криза.
Министърът за Българското председателство Лиляна Павлова изрази удовлетворението си,
че кохезионната политика ще запази дългосрочния си инвестиционен характер и ще осигури
работещ инструмент за намаляване на различията между държавите-членки на ЕС.
„Кохезията е един от основните приоритети на Българското председателство - продължение на усилията ни да осигурим форум с широк кръг участници, които да обменят своите идеи и виждания“, каза Лиляна Павлова. Тя допълни, че предложението за новата бюджетна рамка включва освен запазването на фокуса и повишаването на конкурентоспособността.
„Благодаря на Българското председателство, че ни дава възможност да обсъдим за пръв път
възможностите на Комисията. Кохезионната политика беше и си остава най-важният
инструмент, за да развиваме регионите, да повишаваме конкурентоспособността и да
привличаме инвестиции”, каза Гюнтер Йотингер, еврокомисар по бюджет и човешки ресурси.
Той уточни, че след оттеглянето на Великобритания ще се загубят между 12 и 14 млрд. евро
годишно, което ще доведе до известни ограничения на кохезионната политика. За сметка на
това ще се опростят правилата и направи възможно новите държави-членки на ЕС да достигнат
средните нива на БВП.
Дискусията по тази тема бе сред основните приоритети на Българското председателство,
което получава изключително висока оценка.
Участниците на форума изтъкнаха, че България е сред отличните по усвояемост на средства от
структурните и кохезионните програми. За миналия програмен период 2007-2013 г. всички
програми, съфинансирани от Кохезионните и структурни фондове, са приключили с над 95 %
изпълнение (14,913 млрд.лева, б.а.), а за настоящия период – 2014-2020 г. общият бюджет на
програмите, стимулиращи различните сектори на българската икономика, е 23, 190 млрд.лева.
Към края на април т.г. са договорени 13,015 млрд. лева или 56% от общия бюджет –
изключително висок показател, доказателство за добрия административен капацитет на
администрацията и бизнеса.
Данните на инструмента СИБИЛА 2.0. – измерващ въздействието от усвоените средства от
Европейските структурни и инвестиционни фондове(ЕСИФ) , показва какво всъщност е
влиянието на евросредствата върху българската икономика. Отчетливо се е повишил Брутния
вътрешен продукт – с 2,1 %, а в дългосрочен план има и други ползи като увеличаване на броя
на заетите лица, подобряване на инфраструктурата, повишаване на качествената характеристика на наетия трудов ресурс и увеличаване на платежоспособността.
Преките ефекти са значително намаляване на безработицата, както и повишаване на доходите,
показват данните на СИБИЛА 2.0.(ВИЖТЕ ТУК).