Истинската история на празника на светите братя Кирил и Методий
През 1981 г.един неизвестен тогава български арменец – Агоп Орманджиян - попада на древен документ във Венеция, който звучи сензационноза нас. Там пише, че българите в Шумен празнуват празника на Светите братя Кирил и Методий още през 1813 г. Нещо повече – от текста се подразбира, че празненството не се случва за първи път, а е традиционно!
Да, но 1813 е почти 40 г. преди датата и мястото, посочена в нашите читанки и в академичните истории – 1851 г. в Пловдив!
И още нещо: освен Пловдив, основание да ревнува има и град Враца. Там, според официалната ни историография, през 1824 г. са се състояли първите възрожденски конфликти между българи и гърци.
А в документа, открит от г-н Орманджиян, се подразбираза такава конфронтация в Шумен поне десетилетие по-рано.
Нашите историци посрещат сензационната новина с високомерно мълчание. И така – около 30 години.
След многогодишни дискусии българската историография прие кога и къде се е състояло първото честване на празника в българските земи. Това наистина се е случило през 1813 г. в град Шумен, близо 40 г. преди признатото (и познатото) в Пловдив. Сведенията за това се съдържат в писмо на арменския интелектуалец Минас Пъжъшкян от същата година, публикувано от г-н Агоп Орманджиян в „Арменски пътеписи за Балканите ХVІІ – ХІХ в. С., 1984.“
Всичко това е (косвено) свързано с Бургас. Няколко са свързващите неща:
1. С нескрита гордост ще припомним, че Агоп Орманджиян е консултантът по арменски извори на „История на Бургас“, което сме отбелязали на почетното място в началото на книгата.
2. Същият пътешественик и интелектуалец Минас Пъжъшкян, документирал събитието в Шумен, два пъти е бил и в Бургас и е оставил безценни сведения за града преди два века. А това е период (началото на XIX век, т.н. „кърджалийско време“), в който другите исторически сведения никак не са обилни.
Макар и след доста дискусии и съмнения, историческата истина победи. Агоп Орманджиян стоически издържа недоверието (в продължение на десетилетия!) и нито веднъж не се оплака.
А имаше моменти, в които беше подложена на съмнение дори професионалната компетентност на превода му...Господи, прости им, те не са знаели какво вършат!
Г-н Орманджиян харесваше Бургас. През 2005 г. го посрещнах тук, пред Арменската църква, разбира се. После седнахме на по ракия и го запитах:
„Но защо не афишираш този страхотен исторически факт по-гръмко?“
Той колебливо отговори:
„Е, публикувано е, чу се в научните среди...“
„Хм, знаеш ли“, - казах му аз. –„Това ми напомня твърдението на друг наш приятел – д-р Магърдич Мелконян, че
„Нашите арменци са научени понякога да замълчават, но винаги да бъдат благодарни на Майка България!“
Той само кимна.
Агоп Орманджиян си отиде тихо от този свят на 08.09.2016 г. Неговата (нашата) истина, че Светите братя Кирил и Методий се честват още от (преди) 1813 г. беше възтържествувала.
Нека този кратък текст е в памет на благородния български изследовател, и за вечна слава на Светите създатели на първата българска азбука!
Ако твоята грамотност и тъпанарското ти изказване трябва да бъдат анализ на интелекта ти, почеши се по бирения си шкембак, още сега, по пладне!
Когато човек е ощетен, да го кажа, по-добре да си премълчи за това, което не му е по багажа...
Двама братя взели десетте цифри и измислили нов начин да се пишат а не с арабски цифри.
И какво?
Това по голямо постижение ли е от това да си лекар и да помагаш на хората всеки ден?
Ако не бяха ги измислили сега щяхме да си пишем на латиница или гръцки както всички други хора.
Какъв е проблема?
Ако не бяхме българи щяхме да сме американци или италианци. Какъв е проблема!!
Има къде по важни неща!
Разбирам да имате милиарди долари и най дорите технилогии че да видим как това ви е подобрило а вие сте най бедните.
Дори имам съмнение че може би тази азбука най отдалечава хората от пазарите и ги прави диваци.
Няма достатъчно преводачи, няма достатъчно четящи хора. Не се думкайте в корема ами работете!!!!!!