Осемте български алпинисти, завинаги останали в прегръдката на Хималаите
"Домът на снега" е планинска верига, която разделя Индо-Гангската равнина от Тибетското плато. Тя е приютила девет от най-високите върхове на земята (от общо 10), и този с най-високата надморска височина - Еверест.
Много хималаиски върхове са свещени в будизма и хиндуизма. Планината е оформила дълбоко културите на Южна Азия.
Първият от тях е Христо Проданов. През 1984 г. той става първият българин, покорил Еверест и то сам, без кислороден апарат, поемайки по най-дългия и най-труден западен склон на планината - "Жестокият път".
Събитието оттогава предизвиква трепети у хората и днес, особено щом чуят думите, които радистът от Първата българска експедиция Стефан Калоянов повтаря на Проданов по радиостанцията: " Не заспивай! Ти си българин! Всичко е наред, към теб тичат хора. Моля те, не заспивай!"
Силна емоция носи и саможертвата на приятелят му - алпинистът Людмил Янков, който се включва в спасителната мисия, за да търси Христо. Той не се отказва, въпреки трудностите, докато впоследствие не открива тялото на Проданов.
Пет години по-късно четирима българи тръгват към върха Анапурна I - 10-ят най-висок връх в света, намиращ се в западната част на Хималаите.
Петър Панайотов, Людмил Янакиев и Огнян Стойков и Милен Метков се отправят 8091-метровия връх. Заради измръзване на пръстите на краката обаче Метков е пруден да се върне.
На слизане тримата български алпинисти срещат Метков, който е решил, че отново ще опита да изкачи Анапурна I. Заедно с него остава Стойков. По-късно Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост. След това се чува и шум от падащи предмети.
Октомври на 1994 г. българските алпинисти Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се отправят към Кангчендзьонга - третият по височина връх в света.
По пътя нагоре Борислав е принуден да се върне поради замръзване. Йорданка избира да завърши експедицията и продължава напред.
Търсенето й през 1994 г. не дава резултат, а години по-късно италиански алпинисти откриват тялото й.
Варненският алпинист Христо Станчев поема през 1998 г. към единия от двата осемхилядника на Хималаите - Манаслу.
Влошаването на времето довело до неуспешния опит Станчев да изкачи върха. При слизане алпинистът се подхлъзнал на леден участък и политнал в бездната. На следващия ден тримата български алпинисти в експедицията със Станчев, които не успели да му помогнат преди това, намират тялото му.
На 24 май 2004 г. българските медии съобщават за смъртта на най-младия алпинист в експецията "Еверест 2004 г." Христо Христов.
Също както Проданов, той остава завинаги в подножието на Еверест - на 8848 м.
Първи до тялото стигат ръковидителят Александър Абрамов и двама шерпи, които заварват Христов седнал, вкопчен в парапета.
Говорителят на експедицията Петър Атанасов категорично заявява тогава, че алпинистът е стъпил на "Покрива на света".
Христов е бил част от юбилейното пътуване, предприето през 2004 г. по повод 20-годишнината от първото българско изкачване на Еверест, в което България губи Проданов.
В Хималаите през 2004 г. загива племенницата на Христо Проданов Мариана Масларова. Двама шерпи съобщават, че са я видели на височина от 8680 м. След това руснаци твърдят, че са я забелязали да слиза на 7800 м. и оттогава никой не е чул повече за нея.
През 2010 г. вторият по височина в света - К2 прибира при себе си и Петър Георгиев Унжиев. Алпинистът загива в подножието на върха, а новината за това съобщава румънецът Джордже Димареску в сайта EverestNews.
Като официална версия за смъртта му медиите посочват височинна болест. Димареску пък твърдял, че Унжиеб е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански планински водач.
А вчера бе прекратена спасителната мисия в търсене на българския алпинист Боян Петров. Както написа във Фейсбук жената до него - Радослава Ненова - изчезването на "един солов играч" накара институции, пилоти и хората изобщо да надскочат себе си, държави да се сдобрят...
Това е най-мащбната спасителна акция в историята на алпинизма, казва Радослава. И също, че Боян "ни накара да бъдем заедно докрай и да изкачим нашия Еверест", подчертава тя.
От Христо Проданов през 1984 г. до Боян Петров през 2018 г., алпинистите на България, приютили се в снежната обвивка на Хималаите, оставиха на българите един пример за смелост, непоколебимост, за неуморния порив да достигаш предела на възможностите си, а след това и отвъд тях. А после да гледаш планината с любов и копнеж да се завърнеш, макар да знаеш, че може да е за последно. Добави Коментар