Лекар осъди прокуратурата на 40 000 лева заради случая „бебето от фризера“
Милатович е завел дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а преди три месеца съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд (СГС) е уважила изцяло иска му от 40 000 лева, съобщава "Банкер".
Съдът посочва, че срещу него е било образувано дело, което след това е прекратено, без да му е повдигано обвинение, а публичното огласяване на записи от специални разузнавателни средства е мултиплицирало вредите, който лекарят е претърпял. Решението на СГС не е окончателно и вече е обжалвано от прокуратурата пред Софийския апелативен съд.
Разследването срещу лекарите Стефан Лазаров, Катя Гецова, Михаил Милатович и шефа на АГ-отделението в Горна Оряховица д-р Димитър Сотиров започна, след като на 28 ноември 2010 г. 17-годишна жена от Лясковец абортира в 22-рата гестационна седмица. Лекарите първо помислили, че плодът е мъртвороден, но след това се заблудили, че може да е жив заради епизодични движения, които по-късно деветорна експертиза определи като имитация на жизнена дейност, защото още след израждането, плодът е бил в състояние на висока мозъчна смърт. Това заблуждение у лекарите обаче доведе до няколко изключително цинични разговора между тях, в които участва и Милатович, който беше запомнен с репликата „туй отиде при Андрей Баташов“ (разговорът се провежда скоро след смъртта на известния актьор).
Разговорите бяха записани със СРС-та във връзка с друго дело, оповестени след това от прокуратурата и прочетени от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който от парламентарната трибуна обяви, че „едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс„. Доктор Милатович пък беше показно арестуван пред колегите си.
Активността на Цветанов по темата тогава беше свързана с обвинения към него и към МВР, че незаконно е бил подслушван шефът на болницата д-р Кожухаров, функционер на СДС и негов политически опонент.
По-малко от месец след публичните обвинения, петорна експертиза показа, че лекарите нямат вина и бебето е било родено мъртво, но прокуратурата назначи нова експертиза с 9 вещи лица за по-пълно заключение. То се проточи година и половина, а от лятото на 2012 г. до пролетта на 2013 г. се чакаше само подпис на един от експертите и в крайна сметка заключението беше същото, а разследването беше прекратено.
От решението на СГС става ясно, че в хода на делото показания са дали двама свидетели, близки на д-р Милатович, които обясняват колко тежко се е отразил скандалът върху него и най-вече на кариерата му. В нея настъпил тотален обрат – жените вече не искали да раждат при лекаря, избягвали го и го наричали убиец. Колегите на Милатович също променили мнението си за него и на един симпозиум му казали, че няма място сред тях. Една от свидетелките присъствала и на случай, когато пациентка на доктора се нахвърлила срещу него с думите „видяхме Ви колко струвате“ и „ще се оплача на медиите“. Дори и след прекратяването на разследването, Милатович не успял да върне огромна част от пациентите си.
В решението на СГС се отделя специално внимание на разгласяването на информацията от делото, като се посочва, че само по себе си то не е част от хипотезата на незаконно обвинение, за което прокуратурата носи отговорност. Съдът обаче отчита този факт „с оглед мултиплицирането на вредите при разгласяването на факти, свързани с ищеца и неговото участие в случая“. В решението пише, че в резултат на медийните кампании, даденият нарочен брифинг и разрешението Цветанов да разгласява данни от СРС е спомогнало информацията да стигне до много хора, които при други обстоятелства не биха узнали за воденото разследване и не биха направили връзка между Милатович и него.
„По този начин негативното отражение на разследването върху обичайния живот на ищеца се е увеличило многократно и е довело до настъпване на вреди, които не би следвало да настъпят от разследване в досъдебно производство до повдигането на обвинение, като отлив на пациенти, негативна обществена оценка, уронване на професионалния авторитет на ищеца. Обичайно водено срещу определено лице разследване става достояние само на най-близкия кръг от хора около уличеното лице. В случая този кръг от хора е бил разширен, поради начина на водене на разследването – показно арестуване, разгласяване на информация, а оттам са се умножили и видът, и размерът на настъпилите вреди“, се казва в решението на съда.
В него съдия Енчева пояснява, че особено важно обстоятелство за определяне на размера на обезщетението е негативното повлияване на професионалната кариера на Милатович. „Доказва се, че ищецът е бил изцяло отдаден на кариерата си, която била „срината“ от наказателното производство, а в обществото в града, където работи, ищецът бил наричан с определения като „убиец на детето във фризера“, „доктора от фризера“ и други подобни епитети… Съдът също така взема предвид факта, че години след прекратяване на наказателното производство, формираното негативно общественото мнение спрямо ищеца не се е променило, а пациентите на ищеца така и не са повярвали в неговия професионализъм“, пише още в решението на СГС.
След като разследването беше прекратено, Цветанов се извини за четените СРС-та. След това пък прокуратурата беше сезирана, че министърът е извършил престъпление, защото е използвал информация от специални разузнавателни средства извън целите на наказателното производство (чл. 145а от НК), но досъдебно производство така и не беше образувано.
Случаят в Горна Оряховица беше свързан и с друго известно дело – срещу бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров. Той беше осъден условно и не обжалва присъдата си именно за изнасяне на информация от СРС по случая с мъртвороденото бебе. Тодоров беше разказал на бизнесмена Петър Христов (бел. ред. разстрелян в началото на тази година в София) за информацията, събрана при подслушването на директора на болницата в Горна Оряховица Миролюб Кожухаров. Тодоров споделил за случая и с журналист и така за пръв път била публикувана статия със заглавие „Бебе във фризера“. Добави Коментар