Свиването на европарите за земеделие ще удари големите фермери
В момента ЕС отделя 59 млрд. евро за земеделски субсидии годишно, от които около 1.2 - 1.3 млрд. евро са за България.
Разходи надолу
На 2 май ЕК трябва да публикува предложението си за многогодишната финансова рамка след 2020 г. - бюджетът на ЕС за новия седемгодишен програмен период. Изготвянето й обаче се случва на фона на очаквания Брекзит и съответното намаляване на общите приходите за ЕС, свързани с него, както и нуждата от отделяне на повече средства за нови приоритети като сигурност, политики за бежанците и др. Компенсирането на недостига на средства се очаква да се случи по два начина - от една страна чрез увеличаване на вноските от държавите членки, а от друга - чрез съкращаване на разходи.
Според "Политико" Общата селскостопанска политика на ЕС, за която се харчат около 59 млрд. евро годишно, или близо 40% от целия бюджет, се очаква да бъде орязана.
Изданието цитира комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер, който съобщил в кулоарите на конференция в Хановер в понеделник, че съществуващите програми не могат да бъдат "напълно изключени" от съкращения. По думите му в сравнение с 2020 г., която е последната година от настоящия програмен период, общите разходи за земеделие, които включват изплащането на директни субсидии и финансиране в програмите за развитие на селските райони, ще бъдат намалени с приблизително 6% в новия период.
По-ниски ставки за големите
"Политико" коментира, че една от големите критики към селскостопанската политика на ЕС е, че е дала приоритет на големите земевладелци, които получават директни плащания на базата на заявените за подпомагане площи. Така около 80% от цялото подпомагане отива в 20% от стопанствата в ЕС. По този повод Йотингер е съобщил пред изданието, че новият бюджетен модел ще се стреми да балансира това поне малко. За целта се предвижда големите стопанства да получават по-малко средства за своите обработваеми площи, отколкото ще получават малките фермери. Комисарят по бюджета е съобщил, че в сряда предстои обсъждане по въпроса заедно със земеделския комисар Фил Хоган, който пък според изданието вече е казал на фермерите да се готвят за "затягане на коланите".
Отражение върху България
Сценарий, при който съкращенията на земеделските плащания ще се съсредоточат основно към субсидиите за големите производители би имал по-сериозно отражение върху държавите от Източна Европа, включително и България, ако се вземат предвид данните за земеползването в Европа.
През пролетта на миналата година европарламентът прие резолюция за концентрацията на земеделски земи в малко на брой големи собственици, а данните от техническия доклад към нея показаха, че този проблем е по-сериозен в Източна Европа. Нещо повече - оказва се, че България държи първенството по съсредоточаване на много на брой парцели в малко собственици и ползватели - тук 1.5% от стопанствата (под 5500) управляват над 82% от земеделската земя в страната. Подобни дисбаланси има още в държави като Румъния, Унгария, Чехия и др. Това реално прави земеделието неатрактивно за малките производители.
Очакванията са през юни да бъдат публикувани законодателните предложения за бъдещата селскостопанска политика на ЕС. Преди дни земеделският министър Румен Порожанов, който е и ротационен председател на съвета на европейските министри в сектора, съобщи, че не се очаква политическото споразумение по многогодишната финансова рамка в новия програмен период да бъде постигнато преди втората половина на 2019 г. Добави Коментар