На Велики вторник момичетата изпълняват древен ритуал
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления.
Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя.
Според еврейския обичай десет девойки с фенери в ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.
Половината от героините в притчата се запасили с необходимия елей, но останалите постъпили неразумно и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали.
На тях не им останало нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома на младоженеца, фенерите им отново светели ярко, но вече било късно. Празникът бил в разгара си, а вратата останала затворена за тях.
Поуката от притчата е, че трябва да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.
Напомня ни, че трябва "да бодърстваме и да не униваме" и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения жених.
Църквата ни припомня също притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
На Велики вторник по стар обичай девойките извършват ритуално носене на "мълчана вода".
По целия път от извора до дома те не бива да проговарят. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, придобива пречистваща сила и лековита способност. Добави Коментар