Кой развенча нелепия мит за Бургас, че нямал древна история? РАВНЕНИЕ ПО ПРОФЕСОРА!
В редакционната поща на Флагман пристигна писмо от председателя на Дружеството на бургаските художници, историографът и иконописец Митко Иванов, в което той смята, че медията е призвана и трябва да поправи, макар и доста късно, една голяма историческа несправедливост.
„Приветствам инициативата да издирвате в края на всяка година хора, които са направили добро или са проявили героизъм, но са останали незабелязани и за тях узнаваме чрез Вашите читатели. Радващо е, че номинациите идват отвън, а не са нагласени субективно, състезанието за единствената статуетка „Флагман“ наистина се води почтено.
Пиша ви заради един Човек с главна буква. Той заслужава специално внимание и неговите заслуги за България не са от настоящата година, но единственото признание, което е получил досега е титлата „почетен гражданин“ - преди две столетия.
Предлагам, наред с отличието „Личност на годината“ Флагман да помисли и върху възможността да се популяризират постижения на наши съграждани през целия им живот – за цялостен принос, за изключителен принос и за специални заслуги, какъвто е случаят с проф. Иван Карайотов.
Ето и моите мотиви:
Преди 14 години потърсих Иван Карайотов, който по това време беше почетен гражданин на Бургас и старши научен сътрудник І степен, в Археологическия музей. Посрещна ме човек с леко прегърбена фигура и изпитателен поглед. Поводът беше издадената през 2000 г. книга “Бургас. Вечното пристанище” (в съавторство с Петя Кияшкина и Константин Господинов).
Кое беше забележителното в тази книга?
На нейните страници за пръв път бяха сумирани археологическите резултати на поколения археолози от територията на днешния Бургас. В голяма част от разкопките беше участвал лично самият Иван Карайотов. По този начин беше развенчан нелепият мит за града, който уж нямал древна история. За пръв път се обосноваваше приемственост в историческото развитие на Бургас поне през последните осем века.
Изследването удивяваше и с още нещо – с доказателства, че центърът на града не е толкова беден на археологически материали, както обичайно се представя.
През следващите няколко години тази скромна на външен вид книга се превърна, освен в библиографска рядкост, във фундамент на няколко изследвания и на десетки статии за историята на града. Самият професор
Карайотов (удостоен с тази титла през 2005 г.) оттогава стана автор на още няколко издания, които бяха плод на натрупан през десетилетията изследователски материал:
“Остров Света Анастасия. Бургас, 2004.“
“The coinage of Mesambria, Vol II, Bronze coins of Mesambria. Burgas, 2009, 500p.” (издание, което запази мястото на Професора на европейската нумизматична карта).
“Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следосвобожденска България, Айтос и Бургас. Бургас, 2010.“
“История на Бургас. От древността до средата на ХХ в. Бургас, 2011.“ (в съавторство със Стоян Райчевски и Митко Иванов).
Друга, по-малко известна страст на Иван Карайотов – подводните проучвания, също даде своите резултати, които бяха представени в някои от тези изследвания.
Младите хора винаги са били важни за Професора – повече от 15 г. той преподаваше в Бургас в ЦУРК, в БСУ и в Колежа по туризъм към Университет “Проф. Асен Златаров”. През последните години Иван Карайотов неуморно пътуваше между Бургас и Шумен, където преподаваше “Класическа археология” и други предмети в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.
Днес фигурата на Професора е все така леко прегърбена, а погледът му – все така изпитателен. Той умее да слуша внимателно, използва силен и точен изказ, вплитайки често оригинални метафори и афоризми.
Кое обаче прави този човек необикновен?
Опитвам се да си спомня – дали има друга личност с богословско и класическо образование едновременно, владееща няколко езика – древни и съвременни, с толкова богат опит в археологическите разкопки и с практика в подводните проучвания на щедрия Бургаски край. Личност, която дори на 70 г. е готова за новаторство и за контакт с младите.
Затова: РАВНЕНИЕ ПО ПРОФЕСОРА!
P.S.: Иван Карайотов е роден на 20 декември 1941 г. в село Лозен, Хасковска област. Завършва гимназия в Бургас. От 1963 до 1965 г. следва пет семестъра теология в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. През 1971 г. завършва Софийския държавен университет със специалност Класическа филология, след което две години работи като археолог в Градския музей в Сандански. От април 1972 г. е завеждащ отдел „Археология“ в Областния исторически музей в Бургас.
През 1974 г. Карайотов е избран за научен сътрудник по антична археология. В 1985 г. защитава кандидатска дисертация, а шест години по-късно и докторска. И двата му доктората са посветени на месамбрийското монетосечене. От 1996 г. Карайотов е старши научен сътрудник II степен, а от 2003 ст. н. с. I степен в Регионален Бургаски музей.
От декември 2005 г. Иван Карайотов е професор по антична археология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и преподавател по класическа археология и други археологически дисциплини. През 2001 г. е избран за Почетен гражданин на град Бургас.[1]
През 2011 г. издава заедно със Стоян Райчевски и Митко Иванов книгата История на Бургас. От древността до средата на ХХ век.
Днес наш екип направи опит да се свърже с професора, с когото журналистите на Флагман се познават добре от доста години – с цел да подготвим тази публикация с подходящи кадри от творческия му живот. Оказа се, че се бори с тежко онкологично заболяване, което, за огромно съжаление, е в напреднал стадий. Снимката на Митко Иванов и проф.Карайотов е от 2009 г.и е на колегите от Дарик – по време на презентация на общия им труд