За да спазим обичая, трябва да знаем какво и колко да има на трапезата за Бъдни вечер
Пламена Кирова е главен уредник отдел „Етнография” при Регионален исторически музей – Бургас. Завършила е бакалавърска степен в Пловдивския университет със специалност „Етнология”. Подготвя защита на дипломна работа за магистърска степен по същата специалност. Работи в Етнографския музей от близо 10 години. Насочва вниманието си предимно към народните костюми и носии, обичаи и празничния календар.
-Г-жо Кирова, бихте ли ни запознали с традицията от древността - какво да имаме на трапезата за вечерта преди да се роди Христос?
- От Игнажден, 20 декември, започва приказката "Замъчи се Божа майка”, тоест започват родилните мъки на Светата Богородица преди появата на Младенеца. Вечерта срещу Коледа, на 24 декември, е Бъдни вечер. Това е семеен празник, на който се събират всички около трапезата. Ястията трябва да бъдат постни, защото сме във време на пости. Това са последните часове на Коледните пости. Бройката им е нечетна. В повечето региони и селища се гледа да бъде около 9. Може да са 7,9,11. Но не бива да се прекалява. Това е Свята нощ - на скромност и смирение. Не се гледа с добро око, ако се наруши тази традиция - по-малко от няколко нечетни на брой ястия - варива, ядки, содена пита.
-Апостолите са били 12 около Христос и затова има хора, които настояват на бройката 12, голяма ли е грешката?
-Според възможностите на домакинството, всяко семейството само решава колко на брой да са ястията, но те трябва да са нечетен брой. Хубаво е да се спази нечетната бройка. От скоро се появи тенденция ястията да бъдат 12. Може би правят асоциация и с 12-те месеца на година или със зодиите. Ако трябва да търсим логиката на цифрата 9, за която смятам, че е най-добра за броя ястия, то може да се свърже с 9-те месеца, в които всяка една майка носи рожбата си. На 25-ти декември очакваме вестта за раждането на Спасителя. Вероятно това е може би логиката на старите българи.
-А защо са нечетни?
-Общо взето във фолклора нещата се разделят на добри и лоши, на светло и тъмно, на четни и нечетни. Нечетното носи в себе си кода на добрината, докато четното в повечето случаи се свързва с Отвъдния свят. Както знаем на погребение се носят по четна бройка цветя, а по хубав повод се подарят нечетен брой цветя.
-Какво трябва да има на трапезата на Бъдни вечер?
- В някои от селищата тази трапеза се е слагала на земята. Постила се слама, отгоре се слага чувал за зърно и върху него трапезник-тъкана кърпа. Върху този трапезник се нареждат ястията. Едно от задължителните е обредния хляб, който съдържа в себе си и името на Бога. В повечето селища той се казва „Богова пита”. Целият ден на 24 декември жените в къщата са заети с приготовленията на трапезата-замесва се хляба, отделно кравайчетата, които се раздават на коледарите, когато дойдат да посетят дома. Питката и кравайчетата се приготвят без яйца и млечни продукти. В Боговата питка се слага пара, която в някои селища се приема като скритото раждане на спасителя, а при когото се падне-при него ще бъде късметът цяла година. Най-възрастният член на семейството прикадява обредната трапеза. Разчупва питата и оставя първото парче пред иконата на Богородица. Раздава се на всички от семейството. На трапезата е хубаво да има боб или леща, грах, чушки, лук, чесън, сезонни плодове, орехи, маслини, както вино и ракия. Хората са слагали предимно това, което са си произвели през годината. Друг важен елемент е, че в огнището огънят не бива да загасва. Слага се едно голяма дърво, което се нарича „бъдник” и то поддържа огъня цяла вечер. Трапезата не се раздига до сутринта, за да могат добрите невидими същества да дойдат и да си вземат от празничното ястие.
-Днес децата очакват Дядо Коледа. Какво е очаквал обаче древният българин?
-Коледарите минат през домовете на Бъдни вечер и докато не минат, семейството и гостите не си лягат. През деня на 24 декември минават малките момченца коледари. Вечерта селото обикалят ергените, които след като са преминали през коледуването всъщност получават разрешение от общността да ходят по седенките, да се задяват с момите. Тоест коледуването се приема като преминаването от момче към мъж. Дружините обикновено са в състав от 20-25 ергени. В него има строго определен ред- има водач на коледарската дружина, който се нарича „станеник”, има певци. Коледари в Бургас организират първата си среща още на Никулден, на 6 декември. Тогава проверяват костюмите си, припомнят си коледарските песни, репетират.
Коледарите всъщност са носителите на добрата вест, че Спасителят се е родил.
-На 25 декември какво е разрешено да се яде?
-На самата Коледа на 25 декември се отговява и постите са приключили. Това е първият ден, в който може да се яде блажна храна. Отново се събира семейството, като в някои селища се гледа какъв човек пръв ще влезе в дома. Българинът много е гадаел, опитвал е да предвиди каква ще му бъде годината според госта, който пръв влезе в дома му.
На 26 декември е Коледарска Богородица - денят, в който семействата, които през годината са вдигнали сватба, отиват на гости на кръстниците си и в дома на младата булка. Третият ден от Коледа е 27 декември-Стефановден, с който завършва коледният цикъл.
От 25 декември до 6 януари са т.нар. „мръсни дни”. Дни, в които са излезли всички зли същества-караконджули, таласъми и след залез слънце никой не бива да излиза до първи петли. Мръсните дни приключват на Йордановден.
-Спазваме ли обичаите като цяло?
-Смея да кажа да. Все повече Коледа се приема не само като очакване на подаръци, а се разкрива смисълът на семейния празник. Българите се връщат към своя корен, търсят силата и подкрепата на семейството, защото фолклорният човек е оцелял като такъв до наши дни именно заради семейството. В Бургас също има коледарски дружини, които обикалят. Но в по-малко населените места традицията с коледарите все още битува, излизат и обикалят къщите. Там хората се познават и са по-сплотени.
2
Коментара по темата
2.
*********
27.12.2017 17:46:02
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
1.
Георги
23.12.2017 14:00:38
Статията е интересна, но малко повърхностна. В българските християнски традиции са останали неизкоренени и неизкореними езически вярвания, чийто смисъл днес е почти забравен. Би било хубаво по-подробно да се разяснява какво стои зад тези традиции, защото те са част от най-древната история на народа ни.