Специалистите на УМБАЛ "Дева Мария" спасиха живота на тежко болния Атанас
Атанас решава да не прави химиотерапия и постепенно започва да се влошава. Четири месеца по-късно, след като вече е в безпомощно състояние и на легло, със съпругата си пристигат в онкологичното отделение на университетска болница „Дева Мария“. След като в болницата успяват да го стабилизират, началникът на отделението д-р Филип Маринов взима решение да започне химиотерапевтичен курс, въпреки рисковете, които крие това. Това е единственият шанс на младия мъж.
„Благодаря на екипа на отделението по медицинска онкология на университетска болница „Дева Мария“, за това, че не се уплашиха да започнат лечението.“ казва днес Атанас.
„Не вярвах, че ще оживея, преди да попадна тук. Бях много зле. Малко по малко отпадах, накрая нито ядях, нито пиех, нито можех да се движа. Лежах вкъщи и мислех, че ще умра.Отслабнах много, поне 30 килограма съм надолу.“ връща се назад Атанас.
„Сега имам апетит, храня се, чувствам се много по-добре. Имам доверие на лекарите и знам, че правят всичко възможно, за да ме изкарат от това състояние.“ казва младият мъж и поглежда към д-р Панайотова, негов лекуващ лекар. „Атанас дойде в крайно увредено общо състояние, със затруднено дишане и нестабилна хемодинамика, ограничени до минимум движения, невъзможност да се храни. Бяха проведени лечебни мероприятия, които подобриха значително общото състояние на пациента.“ разказва д-р Станислава Панайотова.
„Решението на началника на отделението ни д-р Филип Маринов да започнем терапия на такъв високо рисков пациент е смело и достойно за уважение. Когато видях Атанас и съпругата му да идват за втория курс химиотерапия исках да ги прегърна. Толкова се притеснявах за тях в периода между курсовете, не знаех какво се случва и постоянно ги мислех. Малките стъпки на Атанас за нас са от огромна важност, надяваме се да продължи по този начин и да излезе победител от борбата с болестта.“ Д-р Панайотова не крие, че е приела битката на Атанас като лична кауза.
„Всъщност, всеки пациент за мен е лична кауза. Не мога да вляза в стаята и да виждам диагнози, виждам на първо място хора, на които трябва да им се помогне. Много е важно ние, лекарите, никога да не забравяме, че срещу нас стоят хора, със своите болки, страхове и надежди и ние сме носителите на тези надежди. Особено когато говорим за онкология, човещината трябва да върви паралелно с лечението.“