Култово решение във варненската морга – държат биопсиите в буркани от туршия!
Убийствената смрад, която те връхлита още метър преди прага на моргата, в синхрон с вцепеняващата гледка на мизерия дълбаят незаличима бразда в съзнанието. Отвращението от вонята качва стомашното ти съдържимо зад зъбите. И ако успееш да го задържиш дотам – слагаш всеки сървайвър в джоба си. Ако препараторките, или още – моргаджийките, работеха в клиничната патология по времето на соца, при всички положения трябваше да бъдат удостоени със званието герой на социалистическия труд. Те обаче просто работят в сграда от времето на соца – олющена, вмирисана, с падаща мазилка, без климатик, където зимата е кучи студ, а лятото... там не се диша. И работят на минималната работна заплата. Седем дена в седмицата. Понякога по 10 – 12 часа.
Валентина Георгиева е препаратор в клиничната патология от 15 години. Повече няма да бъде, тъй като е освободена. Защото... не искала да мине на четиричасов работен ден. За половин минимална работна заплата.
„На практика ръководството на болницата официално даже не ми предложи. Но пък на това основание ме освободиха – че съм била отказала. Така или иначе, бях потресена, защото не стига, че работя на минималната работна заплата при абсолютно нечовешки условия, ами и с цялата си наглост искат да ме направят на четири часа и да върша работа, която никой не се наема да върши за 230 – 240 лева на месец. С тези 230 лева не мога да си купя даже лекарствата, с които да крепя опропастеното си здраве. А аз ежедневно работех изключително с формалин и токсични вещества.В комбинация с мухъла и всичко станало... можете да си представите...“, разказва пред репортер на медията ни Георгиева. Моргаджийката го играе и хамалин, и санитар в секционна зала, и чистач. Седем дена в седмицата. Понякога по 10 – 12 часа. За минималната работна заплата...
„От мен се иска да пренасям труповете, да ги отварям, да правя биопсии. През последната година работех сама, без почивен ден, без празници. Имам колежка, която обаче отказваше да влиза в залата. Само аз обработвах труповете. По принцип работното ми време беше от 9 до 15 часа, но то никога не стигаше – оставала съм и до 20 часа. Развих астма, скъсах менискус и станах хипертоничка. Съсипа ми се здравето“, жалва се моргаджийката.
И добавя нещо интересно – че е имало обявена бройка за санитар в секционна зала, но в продължение на една година никой не се навил да работи тази работа. Георгиева е категорична, че ще съди до дупка болницата – заради това, че са я отстранили скандално, както и заради съсипаното си здраве при нечовешките условия на работа. До вчера моргаджийката Валя работела изключително тежка работа, с която действително не всеки би се хванал. А и малцина ентусиасти биха издържали. Моргаджийката Валя го е правела 15 години.
Седем дена в седмицата. Понякога по 10 – 12 часа. Правела го е тук, в България – във варненската „Света Анна“. За минималната работна заплата... Утре моргаджийката Валя ще прави същото, но в Германия. Няколко дена в седмицата, без събота и неделя. По 6 – 8 часа. За няколко български минимални работни заплати. А тук... тук – който иска...
Добави Коментар