Трогателна изповед на момиче от Хитрино: Сестра ми остана сираче, сега съм й и майка, и баща (ВИДЕО)
Близо една година след трагедията в Хитрино две сестри живеят разделени. Дерайлиралият влак разруши родната им къща. Родителите им били затрупани, а от отломките на къщата пожарникарите извадили двете оцелели момичета. Сега те търсят опори, които да дадат смисъл на живота им.
Когато в ранната декемврийска утрин спасителните екипи извадили жива по-голямата сестра Рейханя, тя казала: "Искам да живея, още съм много млада". Това са думи на ужас и неистово желание за живот, които тя не помни. Транспортирали я до варненска клиника. Тогава още не знаела каква зла участ е сполетяла семейството й.
„След два месеца и половина научих, че близките ми са починали на място. После ходих до гробищата и не вярвах, че те лежат там“, разказва Рейханя Рагуб.
След това страшните думи чула от сестра си, 13-годишната Севги. Сред ужаса на декемврийския ден, малкото момиченце запомнило последния разговор на родителите си.
„Сестра ми е чула всичко. Била е в самият ад, когато майка ми и баща ми си казват последните думи. Последните думи на баща ми са били: "Няма спасение от туй нещо, лягай ще умрем". Майка ми е казала: "Какво ще правят децата" и тогава са починали, цялата къща е паднала върху тях“, добавя Рейханя.
С такива спомени живее и търси нов смисъл в живота си 23-годишната студентка по специалността сигнално-охранителна дейност в Шуменския университет. Помагат й много преподавателите, а висшето училище опрости таксата, за да продължи да учи.
„Това ми е единственото спасение, да завърша университета. Трябва да го завърша заради майка си, защото майка ми заради мене не е можала да учи, да следва мечтите си, а аз трябва да следвам нейното последно желание и трябва да го завърша. Просто съм на крак само заради един човек и то заради сестра ми, защото сестра ми има нужда от майка, баща и кака. Трябва да съм аз нейната майка и баща“, споделя Рейханя Рагуб.
Преживяла е много операции, защото най-сериозно са пострадали очите й. Последната била преди дни, когато лекарите извадили парче стъкло, стигнало чак до роговицата.
„Много ми е трудно с тези средства, които са 500 лв. хем да си вземам лекарства, хем да давам пари за гориво, след което вземам фактури и ги давам в общината. Минава определен голям период, докато ми ги възстановят“, добавя младата дама.
Времето заличава физическите рани, но не облекчава болката й. Стиска в ръка единствения спомен – семейна снимка, останала от щастливите дни. Пази го само за себе си. А как вижда живота си от тук нататък ли?
„Една мъгла. Мъгла или да го наречем тунел и мисля, че много трудно ще изляза, защото винаги на човек трябват родителите. Винаги имаш нуждата да кажеш мама или татко обаче аз ги нямам вече“, споделя Рагуб.
Изгаря я и завистта на хората, които като че ли не виждали мъката й. Питали само за новата къща, която се извисява на същото място. Да, сестрите ще живеят в нея, но без най-скъпите на сърцето им хора.
Севги Акиф Рагуб
IBAN BG67UBB80021053293340
OBB BANK
RAZGRAD
БАЕ: 20080023