Ленин имал двойник американец
Този обществен прелом още дълбоко в корените си е свързан с подмяна - и на идеи, но и на своите вождове и учители. Конспиративните теории за двойниците на известни публични личности човъркат човешкото любопитство и фантазия. Между най-спряганите имена, за които се смята, че са ползвали дубльори, са точно Ленин и Сталин.
Според Валерий Малеваний, публицист и ветеран от специалните службите, Ленин е разполагал с няколко дубльори. Те били подготвяни за отговорната си мисия от коменданта на правителствената вила в Кунцево. През декември 1923 г. из Москва тръгва слух, че нощно време из Кремъл обикаля двойник на Ленин, за което свидетелстват правителствен куриер и сътрудници на Совнаркома. По това време вождът е тежко болен и живее в Горки и появяването му в Кремъл през нощта за други е знак за предстоящата му кончина. Чува се, че духът на съветския лидер обикалял на сбогуване местата, където е живял и работил. И наистина, Ленин умира няколко седмици по-късно – на 21 януари 1924 г.
Съществува и друг мит. Ленин е имал брат близнак Сергей. И десетилетия наред снимката на братята близнаци подхранва предположения къде и кога Ленин е бил заместван от брат си. Но през 2013 г. авторът на снимката, художникът Ринат Волигамси, признава, че фотографията, уж взета от семейния албум на пролетарския вожд, е монтаж.
Има и още една не по-малко сензационна версия, от която са „страдали” и други известни личности след смъртта си. Според нея Ленин е починал още през 1918 г., а до 1924-а е заместван от американеца Борис Райнщайн. Тази хипотеза е основана на твърденията на Антон Колмиков – независим експерт в автомобилния транспорт. В статия „Юридическа отговорност за фалшификациите в историята. Руската революция от 1917 година” Колмиков сравнява снимки на Ленин от различни периоди и стига до извода, че след 1917 година външният му вид е много различен, което означава, че човекът в мавзолея не е Ленин.
Най-голям брой двойници се приписват обаче на Йосиф Сталин. Основните аргументи са неговата прекомерна заетост и многото врагове, с които се е сдобил заради политическата си дейност – троцкисти, меншевики и дори съпартийци. Правени са най-малко пет опита за неговото убийство, а службите за сигурност невинаги са били на ниво, така че ползването на двойник, особено при пътувания из страната, е било ефективна мярка за опазване на живота и здравето му. Смята се, че Сталин е започнал да използва дубльори след 1935 година, когато е разкрит заговор на грузински болшевики, планирали убийството му.
Немският професор по медицина Нойман, който е бил изпратен в ГУЛАГ, разказва на други затворници как са го завели в Кремъл за медицински преглед на вожда. Развеждали го от офис в офис и във всеки един от тях той виждал по един Сталин. Но кой бил истинският - Нойман така и не разбрал. Той не помни точния брой на „копията“ на съветския лидер, но твърдял, че не са по-малко от пет.
Тази версия не е лишена от логика. Целта е била немецът, а чрез него и външният свят, да не научат от какво боледува оригиналният Сталин.
За двойниците на Сталин пише и писателят Александър Владикин - Бескудников в едноименната си книга, публикувана през 1999 година.
Той също право сравнение между различни снимки на Сталин и стига до извода, че е имал около 20 дубльори, а след 1934 година липсват негови снимки. Запечатаните фото образи са само на неговите двойници, което би могло да означава, че по това време Сталин вече не е бил вече между живите. Но за запазване на Съветския съюз и предотвратяване на властови крамоли и ежби на публиката е даден фалшив Сталин, който е стоял начело на държавата близо 20 години.
Сергей Красиков е бил част от личната охрана на Сталин и в книгата си „Близо до вожда“ споменава за инцидентен случай с подмяната му. Един ден „вождът на народите“ решил да спретне номер на хората от своето обкръжение и на охраната. Вместо той към входа на правителствената сграда се насочил преоблечен актьор. Красиков отбелязва, че Йосиф Сталин е ползвал двама дубльори – Евсей Лубицкий и Христофор Голдщтаб.
Ветеранът специалните службите Малеваний смята, че за пръв път Сталин прибягва да услугите на дубльор през 1929 г. Това бил един селянин от Северен Кавказ на име Рашид, който замествал лидера на митинги и други публични мероприятия, но загинал при един от многобройните опити за покушение върху Сталин. Малеваний смята, че в началото на 1930 г. овакантеното място е заето от актьора Семьон Голдщаб. През 1937 г. втори двойник на Сталин става счетоводителят от Виница Евсей Любицкий.
Съветският актьор Феликс Дадаев, изпълняващ ролята на Сталин в кинохрониките, неведнъж е казвал, че е бил негов двойник и в живота. От 1943 година той периодично замествал съветския лидер по време на пътуванията му и при публични изяви.
Руските историци се разминават в мненията си дали Сталин наистина е имал двойници. Според едни, той не е ползвал дубльори дори за говорене пред публика, защото никога не е четял от лист, а винаги е импровизирал; имал е специфичен стил, и подобна измама би била лесна за разкриване, от което имиджът му би пострадал необратимо. Но други, изхождайки от параноята на Сталин, който нямал доверие дори на охраната си, смятат, че вероятността да е ползвал заместници е твърде висока. Добави Коментар