Мистериозна болест, тръгнала от концлагерите на Хитлер, мори децата на мигрантите в скандинавските страни
Заболяването се характеризира с тотално уединяване. Децата, развили този синдром, спират да вървят и говорят, не могат да отварят очите си и да се хранят. Тестовете, които се прилагат на хора, изпаднали в кома, обаче не са ефективни при това заболяване.
Лекарите описват болестта като „воля за умиране”, тъй като се среща при хора, живеещи в крайна несигурност. Много от симптомите на синдрома са срещани и документирани и преди – например сред нацистките затворници от концентрационните лагери.
В началото на 90-те години на миналия век в Англия е разпространен „всеобхватният синдром на отказа”, който също се разпространява сред деца. Но има само няколко документирани случая, и то не сред мигранти. За първи път „синдромът на примирението” се среща в Швеция в края на 90-те. В периода от 2003 до 2005 г. е постъпила информация за над 400 случая на болни деца, разказва Би Би Си.
През последните години броят на децата, страдащи от синдрома, намалява. Според Националния съвет по здравеопазване в Швеция през 2015 и 2016 г. е имало 169 регистрирани случаи. Един от най-драматичните случаи на заболяването е този на 9-годишната Софи. Тя и семейството й са от бившия СССР (не се посочва от коя държава, бел. авт.) Сега са бежанци, търсещи дом.
През декември 2015 г. се настаняват в лагер за бежанци в малък град в централна Швеция. Причината да емигрират се корени в ужасяваща история с изнудване и преследване от мафията, която семейството преживява. През септември 2015 година колата им е спряна от мъже в полицейска униформа.
„Бяхме насилствено издърпани навън. Софи беше в колата и стана свидетел как с майка й бяхме пребити”, разказва бащата на момичето пред Би Би Си. След различни перипетии три месеца по-късно семейството заминава за Швеция. При пристигането те са задържани за няколко часа от шведската полиция. После много бързо Софи се влошава.
„Само след няколко месеца забелязах, че тя не си играеше толкова със сестра си, колкото имаше навика преди”, разказва майката, която очаква още едно дете след месец. Скоро след това семейството е информирано, че не могат да останат в Швеция. Софи чува всичко от разговора със Съвета по миграция. Тогава спира да говори и да се храни. Когато баща й я повдига от инвалидната количка, 9-годишната Софи е безжизнена. Косата й е гъста и блестяща – като на здраво дете, но очите й са затворени. Под долната част на анцуга си носи пелена. Прозрачна захранваща тръба влиза в носа й – това е начинът, по който я хранят през последните 20 месеца.
Семейството на Софи има право да остане в страната до март следващата година. Какво ще се случи с тях никой не знае, тъй като лекарите се съмняват, че Софи ще оздравее за това време. Засегнатите са основно от Балканите и бившия СССР Статистиката сочи, че най-уязвими за “синдрома на примирението” са определени географски и етнически групи. Това са деца от страни от бившия СССР, от Балканите, ромски деца, а отскоро и язидите.
Сред заболелите няма африканци, малък е и броят на азиатците. По-голямата част от потърпевшите деца са живели в Швеция години наред, говорят езика и са добре приспособени към новия си начин на живот. Колкото повече шведи започват да се тревожат за последствията от имиграцията, толкова повече тези “апатични деца”, както са известни, се превръщат в повод за политически дебати. Според някои децата се превземат, според други – родители тровят поколението си, за да запазят жилищата си. Никое от тези твърдения обаче не е доказано.
Добави Коментар