Величието на 22 септември като национален празник
Ключови думи:
независимост, България, 22 септември, национален празник, фердинанд, алманах, великите сили, Флагман
Наистина потресаващо е колко много уж грамотни хора вече над двайсет години не могат да научат какъв празник е 22 септември.Стотици хиляди подпийнали в неработния ден българи за пореден път ще се питат:
– Абе, къф празник е неска?
– Не знам, някво там съединение май беше…
Най-големият празник е! Съизмерим е само с Великден, Коледа, Съединението и 24-ти май.
Всички народи по света тачат като най-свят национален ден датата на своята независимост – от световния хегемон САЩ до последната квадратна африканска държава. Само българският народ продължава тъпо и упорито да пита „Къф празник беше неска?”
Причина за това общонационално недоразумение е нашата незряла историческа наука, която вече 150 години работи без ползване на чужди езици, без ясни критерии и без „световен” аршин и предъвква старите тези на няколко видни учени от началото на 20-ти век. Нещата, които ние българите учим и знаем за историята си изглеждат по друг начин за останалите хора. Най-често не знаем за този различен прочит или пък с лека ръка го отхвърляме и се опияняваме от националната си митология. Да, но митологията и историята са различни неща. Световната историческа наука борави с документи от стотици големи библиотеки и с вековното наследство на цивилизованите нации. Историята е много тясно свързана с политиката и дипломацията (ерго да обичаш историята и да не се интересуваш от политика е безсмислица). Освен това, историята си има общоприети понятия и критерии валидни за сериозната наука в цял свят.
Има един исторически източник, който повече от 2 века се приема за „последна инстанция” в целия цивилизован свят. Става дума за т. нар. Готски алманах (Almanach de Gotha). Той излиза за пръв път през 1763 г. и се преиздава всяка година до 1944. Издаден е за пръв път в двора на Фридрих III, херцог на Сакс-Гота-Алтенбург в печатницата на Юстус Перт. Алманахът се е наложил като най-уважавания и безпристрастен дипломатически и статистически справочник, а също така и източник на информация за генеалогията на висшата аристокрация, държавния елит на всички държави.
Тъкмо четейки този първокласен източник, и най-предубеденият изследовател може да прозре огромното значение на датата 22 септември 1908 г. и да вникне в мъдростта и смелостта на решението на цар Фердинанд. Това е датата, на която България става част от политическата карта на света, като всепризната независима държава.
Рядко някой се замисля, че историята на българския народ в периода 1860 – 1908 г., с която ние българите сме свикнали да се гордеем, си е за наша лична, патриотична употреба. Църковната независимост от 1870 г., Санстефанска българия от 1878 г., Съединението от 1885 г. са велики постижения на българския дух и воля. Но те са непризнати от международната общност. До 1908 г. в очите на света България е странна територия, доста подобна на днешните Южна Осетия, Абхазия, Косово, Северен Кипър или в най-добрия случай Македония – територия с претенции за държава, за която винаги се пишат бележки под черта – някой не признават границите й, други – монарха, трети – църквата…, а когато българският владетел пътува зад граница, го молят да ходи облечен с фрак и по възможност инкогнито.
До 1907 г., включително в Готския алманах, статията за България изглежда по следния начин:
Някъде към края на азбуката (на 1814 страница) между Трансваал и Уругвай се намира Турция. В около 50 страници се описват всички вилаети, дивани, пашалъци, мюдюри, везири . Научаваме кои е пашата, кадията, и мирилая на Багдад, Йемен, Ерзинджан, Сирия, Монастир…. Някъде накрая на статията за Турция се изреждат васалните територии под скиптъра на Султана – Египет, Тунис, о. Самос, България…
Забележете, че най-отгоре пише Турция (България). В статията за България се казва, че е васално княжество, създадена от Берлинския договор, начело с княз, който е избран от Великите сили и който е генерал-адютант на Султана. Споменава се, че България е анексирала провинция Източна Румелия, който акт не е признат от международната общност (българският княз е признат за нищо повече от генерал-губернатор, т. е. наместник на султана в Източна Румелия). Пише, че и самият княз не е признат от великите сили и че е възкачен в нарушение на клаузите на Берлинския договор, но носи титлата Кралско Височество по силата на личната си генеалогия, като член на дома „Сакс-Кобург-Гота”…
Така изглежда България от Лондон, Париж, Ню Йорк, Белград и Атина до 1907 г.
Тъй като България не е суверенна държава, нейният владетел няма право да дава титли, нито да учредява ордени или държавни отличия (правило, което е заобикаляно умело и от Александър, и от Фердинанд). Ние наивно учим, че липсата на аристокрация (единствено в България) се дължи на „народностния” характер на конституцията. Но истината е, че самото положение на България след Сан Стефано и Берлин изключва всякакви външни белези на суверенитет.
В алманаха от 1909 г. картината изглежда съвсем различно:
България може да бъде открита в таблицата със съдържанието на алманаха – намира се в началото на азбуката, непосредствено след Бразилия и преди Чили. Статутът й е посочен лаконично и еднозначно – Царство. Българският владетел фигурира в таблицата на световните държавни глави. Българските ордени имат своето място в регистъра на държавните отличия, наравно със Златното руно, Жартиерата, Почетния легион и т. н. Фигурира и Българският династичен орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий” (дотогава като династичен орден се ползва сакс-Ернестинския или в краен случай Военният орден „За Храброст”). Българският цар се именува „Царско Величество” по силата на това, че е глава на независима държава. В скоби се споменава, че той генеалогично принадлежи на Сакс-Кобургския княжески дом. Надлежно са изредени посланиците на Българското царство във всички световни столици и посланиците на всички държави, акредитирани към Двора в София…. Българските офицери са гордо окичени с новия възпоменателен медал – „Кръст за независимост“.
Мисля, че всеки ще разбере за каква огромна разлика в статута на България като държава и на българите като нация става въпрос. Много по-голяма от членството в ЕС. например.
Обявяването на българската независимост често се подценява, защото е формален акт – все пак Турция де факто не владее България от 1878 г. и въпреки чисто формалните и протоколни подробности, българите са в голяма степен творци на собствената си съдба, което се илюстрира ясно от акта на Съединението. Тази логика е много погрешна. Наистина, Турция отдавна не е решаващият политически фактор в българските вътрешни дела. Но българската политика е под огромно влияние от страните в Берлинския договор.
На 22 септември България се освобождава от опеката на Великите сили. На 22 септември 1908 г. Цар Фердинанд и Александър Малинов скъсват унизителния Берлински договор, съгласно който българският владетел се утвърждава в чужди столици, а в международния протокол е третиран като австрийски офицер или турски генерал-адютант.
На 22 септември България разкъсва мрежата от политически зависимости и официално и всепризнато започва да определя своята вътрешна и външна политика на едно единствено място – българската столица София.
9
Коментара по темата
9.
БРАВО Борисе
22.09.2017 12:27:15
статията е АБСОЛЮТНО ДОСТАТЪЧНА за да подобри общата култура за тази ВЕЛИКА ДАТА
8.
БРАВО Борисе
22.09.2017 12:25:41
статията е АБСОЛЮТНО ДОСТАТЪЧНА за да подобри общата култура за тази ВЕЛИКА ДАТА
7.
Милиционер
22.09.2017 09:53:54
„БориЗе. Человекот е прозд. Упути го.” се казваше едно време в един милиционерски виц. Как политически празник ще е съизмерим с църковен, бе Боризе. А защо умишлено изтърваш трети март, без когото 22 септември нямаше да го има. А?
6.
Наблюдател
22.09.2017 08:25:35
Ми никъде тук не пише за Бойко, тя историята не започваше ли от него!?
5.
Желязко
22.09.2017 08:14:34
Флагман са най-големите некадърници.ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИЯ!
4.
Ъ
22.09.2017 08:05:55
Честит Празник. Статията ви е написана много некадърно, за съжаления нямате журналисти.
Поне наемете някой българин от Македония и Бесарабия или тези дето бяха избити от Сталин във Украйна. Нека децата им да напишат нещо за това как се чувстват като българи във Русия където нямат нито демокрация нито свободи.
Поне наемете някой българин от Македония и Бесарабия или тези дето бяха избити от Сталин във Украйна. Нека децата им да напишат нещо за това как се чувстват като българи във Русия където нямат нито демокрация нито свободи.
3.
Д
22.09.2017 08:02:43
Чудя се на Флагман. Много е ясно че бутат фитили и взимат страната на окупаторите КГБ.
Но понякога се разочароват от от бледите рашки които нямат никакви вече културни или технологически постижения, нито пък дори демокрация като африканска държава.
Но как може в тази статия да не спомене ролята на окупатора Русия който 150 години преди разпадането на Турската империя ни прави мръсно като праща най некадърни отряди да "ни освободят" обаче се оказва че те са толкова некадърни че само дразнят обществото и така 159 години Русия си играе на партизани на нашата територия преди Само-Освобождението ни от турско и руско робство. Затова сме със Запада защото прозряхме още на времето злините на тези две страни. А ние сме смесен народ -- българи имаме и турци и руси при нас, така че не може да взимаме страни защото не може да угодим нито на един нито на друг. Добре че вече сме в НАТО при цар Бойко да ни пазят небето. Поне сега имаме шанс да развием култура и икономика.
Родители, не дръжте децата си бедни.
Напротив, учете ги на бизнес, търговия и практически науки. Учете ги да са по хитри от Евреите във бизнеса но и да си плащат данъците.
Но понякога се разочароват от от бледите рашки които нямат никакви вече културни или технологически постижения, нито пък дори демокрация като африканска държава.
Но как може в тази статия да не спомене ролята на окупатора Русия който 150 години преди разпадането на Турската империя ни прави мръсно като праща най некадърни отряди да "ни освободят" обаче се оказва че те са толкова некадърни че само дразнят обществото и така 159 години Русия си играе на партизани на нашата територия преди Само-Освобождението ни от турско и руско робство. Затова сме със Запада защото прозряхме още на времето злините на тези две страни. А ние сме смесен народ -- българи имаме и турци и руси при нас, така че не може да взимаме страни защото не може да угодим нито на един нито на друг. Добре че вече сме в НАТО при цар Бойко да ни пазят небето. Поне сега имаме шанс да развием култура и икономика.
Родители, не дръжте децата си бедни.
Напротив, учете ги на бизнес, търговия и практически науки. Учете ги да са по хитри от Евреите във бизнеса но и да си плащат данъците.
2.
kris
22.09.2017 07:59:11
Отлична статия....ЧЕСТИТ ПРАЗНИК
1.
до Флагман
22.09.2017 07:25:49
Уважаема редакция, това, че вашите служители, техните близки и деца не знаят какъв празник е 22 септември не означава, че обществото не е наясно с празника. Това, че сте подбрали от интернет цяла пледоария с документи не ви прави най-знаещи! Напротив в много от статиите ви се проличава неграмотността на вашите служители: Правописни грешки, дори грешни факти. Като пишете и си вярвате!