В България сме свикнали да се предпазваме, като мислим, че ще се случи най-лошото, а само ако знаехме ТОВА
„Позитивното мислене не е свързано единствено с това да се надъхваш или да се чувстваш извън зоната си на комфорт, това е нагласа, състояние, в което си. Не става въпрос да си представяш, че си нещо по-различно от това, което си, а по-скоро да можеш да проявяваш онова, което знаеш, че е здраво в теб. Това е нагласа за света”, допълни Великова.
Според нея най-популярните примери за позитивното мислене са свързани с плацебо ефекта. „Когато вярваме много силно в нещо, то може да ни помогне и дори да ни излекува”, обясни психологът. „Цялата философия на Луиз Хей е основана на това да мислим позитивно, тоест да вярваме в своето изцеление, да знаем, че това, което сме си причинили, зависи от нашето мислене”, отбеляза Елица Великова. „Ако ние мислим, че можем да се възстановим, в себе си активираме онези сили, които могат да ни помогнат да го направим. Не е задължително краят наистина да е положителен, но ни помага, тоест ние се свързваме с ресурси вътре в нас”, допълни тя.
По думите й да мислиш положително в трагична ситуация, означава да имаш надежда. Когато обаче позитивното мислене се използва като инструмент за отрицание, не ни върши добра работа. Основано е на страха, че всъщност нямаш контрол над една ситуация и тогава се получава, което на популярен език наричаме „надъхване”. „Казваш си нещо, което знаеш вътрешно, че не е истина, и точно затова то не работи. Това е механизъм, който хората използват, за да се опитват да контролират своето съществуване. Страхът движи тях и техните действия”, обясни психологът. „Мисълта не е просто ти да си казваш някакви неща и да се опитваш да им вярваш. Трябва да бъдеш нещото, което казваш, че си, да влезеш в тази енергия. Ако си казвам: „Аз съм прекрасна”, означава, че в този момент аз наистина се чувствам така”, посочи Елица Великова. Според нея в България сме настроени да се предпазваме.
„Някъде в нас е наранено доверието и ние се опитваме да се предпазим, като започнем да мислим, че ще се случи най-лошото”, допълни тя. „Добре е да започнем да си мислим, че чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Да започнем да се оглеждаме в малките положителни неща в ежедневието, които все пак са там и могат да ни подкрепят, да потърсим ресурси – нашите собствени силни страни и нещата, около нас – хора, ситуации, нашият домашен любимец, книги”, каза още Елица Великова.
Добави Коментар