Вижте речник на чужди и диалектни думи в странджанския говор

Понастоящем странджанският говор е разпространен изключително в българската част на планината, както и от преселници в Бургас и Варна

Ключови думи:

Странджанският говор е български диалект, представител на източните рупски говори. В понятието източни рупски говори се включват странджанските и тракийските говори на българския език.

Рупските народни говори (най-голямата диалектна група в България) стоят много близо до кирилометодиевския (старобългарския) език. В говора на странджанските рупци има старинни славянски думи: „по̀дзима” (есен), „домовит” (заможен), „изник” (изгрев), „бръстя” (отсичам габърови клонки за храна на животните), “жѐлва” (костенурка) и др. Има също така и една неголяма група думи от гръцки и романски произход: „ха̀ркома” (меден котел), „ла̀хана” (зеле), „ска̀ла” (дървена стълба), „меса̀ль” (покривка за софра) и др.

Особености за странджанския говор

По-важните характерни особености на странджанския говор са следните:

1. Наличие на дълги меки съгласни л̄’, н̄’, к̄’, г̄’: бѝл̄’е (билка), зèл̄’е (лапад), фил̄’è (филия), лѝл̄’ен (люляк), х’ил̄’à̀да, кòл̄’е (колове), имàн̄’е (имане), сѝрен̄’е, кàмен̄’е (камъни), рàн̄’ет (ранèн), цвèк̄’е (цвете), брàк̄’е (братя), мọмчèк̄’а (момчета), ливàг̄’е (ливади).

2. Преход на меки т’, д’ в к’, г’: пък’ (път), пек’ (пет), дèвек’, о̥цèк’, в’ềж’г’и (вежди).

3. Член за мъжки род единствено число след твърда съгласна -ът, a след мека -е̥т: гърбъ̀т, долъ̀т, носъ̀т, л’àбът, стòлът; мъжè̥т, зèте̥т, езѝке̥т, кòше̥т, козàре̥т.

4. Лексикални особености като пòтọн (под), съ̀сек (хамбар), кой (щъркел), бàгр’ạ (боядисвам), ọзноб’àвạм (осланявам). Срещат се и много заемки от гръцки език като ми (не, недей), лѝдạ (свинска мас), кунѝзмạ (икона), врис (извор), пòтурạ (по-късно) и др.

Разпространение за странджанския говор

Понастоящем странджанският говор е разпространен изключително в българската част на планината Странджа, както и от преселници в Бургас и Варна. В миналото този говор бил разпространен също и в Южна Странджа и Източна Тракия, но след Балканските войни тези територии стават притежание на Турция и местното население бива изселено в България.

Старите рупски селища в Странджа са: Резово, Българи, Кондолово, Граматиково, Сливарово, Малко Търново, Бръшлян, Звездец, Стоилово, Бяла вода, Калово, Заберново, Визица (не се включват рупските изселвания от планината през различните епохи). След Междусъюзническата война (1913 г.) рупското население от Централна, Южна Странджа и Източна Тракия се установява в северозападните окрайнини на областта в селата Евренозово, Близнак, Младежко, Белеврен и по крайбрежните селища Ахтопол, Василико (Царево), Каланджа (Синеморец), Кости, Бродилово, Варвара, Велика, Фазаново, Китен и Приморско.

Речник с думи от странджанския говор

аба̀ – дебел плат, връхна дреха;
абаджѝя – шивач на аби
авджѝя – ловец
ага̀ле-ага̀ле – полека-полека
адѐт – обичай
аджамѝя – неопитен
а̀джеба – дали наистина
ай нва̀, ай сва̀ – ей онова, ей това
айля̀к – свободен, без работа
а̀йол? – укорително, недоволно обръщение
акра̀н – връстник
акъ̀л – ум
аланджѝя (ялънджѝя) – лъжец, измамник
алъщѝсвам – свиквам
ана̀тема (да те ана̀тема!) – да опустее! (анатемосване, проклятие, често шеговито)
а̀нжък – точно така
а̀пачик – отворен широко
арадѝсва (ми) – пригажда ми, отразява ми се добре
аратлѝк – приятел
а̀ргенлия – човек, който се разддава
арнау̀цки пупѐрь – лютиви чушки
арнѝсвам – преставам, спирам, отказвам се, напускам
артѝсва – остава
артъ̀к – излишък
а̀ртък – в края на краищата, нима
аслъ̀ – и без това, наистина
асма̀ – лоза
афѝф – некачествено, съмнително
ахма̀к – прост, неук
ачигь́оз – оперен, пробивен човек
ая̀змо – свещен извор

Коментара по темата

Тъпо сиво и квадратно сплескано

12.06.2017 13:32:33

Няма славянски думи има само Български. Няма славянски народи има старо-български народи.

12.06.2017 13:16:17

Барем – поне
Барам – пипам
Бацкам – целувам
Безбели – вероятно
Бельким – дано
Блейок – заблеян
Бъхтя, бъхтат – бия
Вяйка – вейка
Галиба – вероятно
Гат - когато
Гаче - сякаш
Гъча – натъпквам
Гъ – кога, когато
Гявул – дявол
Дип – твърде много
Дробень – парче
Дръгна се – чеша се
Жеба – джоб
Желва – костенурка
Зарзалина – слива, джанка
Калабаля – гълча
Калтавак – кълбо напред
Калеко – свако
Капълче – парче дърво
Карпуза – диня
Каунь – пъпеш
Кетук – пън
Комахай както изглежда
Кочур – кочина за прасета
Курасвам – удрям силно
Късвам – хапвам
Кя – тя
Лангида – катма, палачинка
Лани – миналата година
Ляп – хляб
Мари – ма, обръщение към жена
Махана – недостатък
Ми – недей
Ми кък – ами как иначе
Мязам – приличам
Нагадам – нагласям
Нахудам – намирам
Одаве – одеве
Пешкеп – дете, хлапе
Поврагу – по дяволите
Пущина – дяволска работа, да опустее
Пъска – семка
Ропа – яма
Ряка – река
Суркале – застъпени обувки
Сурна – влача
Сус – млъкни
Тва – това
Търча – бягам
Уйси – ах, олеле
Фатам – хващам
Фиркам – гоня
Фърка – лети
Хасъл – така, тъкмо
Цабла - треска забита в тялото
Цирикам – карам се
Чунким – сякаш
Я - аз

коко

12.06.2017 11:28:01

Добря дохте

Стоян малкотърновския

12.06.2017 10:16:15

Верно е , че някои от думите са си турски, но "лахана" - ще ме прощавате, ама и от историята като ученици сте учили на кой са викали обидно "Лахана" , а само странджнаци могат да си "преведат думи като "мехле", "проськефъл" , "трахаллья"....който си е от Странджа - си ги знае ...

Касабова

12.06.2017 09:30:03

Ела да ти наврем

акохолика иван

12.06.2017 08:31:10

Защо не сте публикували древните думи----честен странджански кмет,честен странджански общински съветник,честен странджански бизнесмен,редовно плащащ добра заплата и соц. и здравни осигуровки,честни горски и еколози и изобщо поправете се,много неща сте пропуснали.

12.06.2017 08:29:00

Това са думи с турски произход, а не странджански говор.

777

12.06.2017 08:25:07

Бати тъпото допитване, "колкото повече, толкова повече", Мечо Пух го е казал.

Добави Коментар